Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

4

...Удари ме, наистина го направи. Хванах се за удареното място и започнах да плача. Плачех, не защото ме болеше, а защото ми писна всички да се държат с мен като с боклук. Ядосах се. Станах и го ударих в лицето. Той зае моята позиция на земята.
-Не съм направила кой знае какво нещо, че да ме удряш!Съжалявам, че съм такова разочарование и че съм толкова непохватна!Не разбирам толкова ли съм ужасна, че всички ме отблъсквате.- говорех с вече стичащи се сълзи по лицето ми. Чан просто стоеше и ме гледаше с очудено изражение. Не казах нищо просто избягах. Не можех да го гледам. Надявах се поне след като сме съквартиранти да се сближим. Но и той ме мрази. Избягах в гората до училището. Заваля. Спрях се на една поляна и легнах на земята гледайки небето. Беше мрачно. Харесваше ми. Времето минаваше и знаех че изпускам часове, но след всичкия този цирк в училище не исках да виждам никого. Усетих глада. Не съм яла от както заминах. Не съм спала. Чух гласовете на Ди и момчетата. Търсеха ме. Явно са видяли какво е станало. Започнах още повече да плача. Вече замръзвах, макар и да беше септември тази униформа не беше много за такова време. Просто затворих очи. Чух глас до мен:
-Хей, ето я!-това беше Уонхо.
-Хайде Джей, ставай! Да вървим!- каза Ди.
-Не искам!Защо да идвам? Защо всички да се държат с мен все едно съм някакво изчадие?ЗАЩО?-гласа ми вече огласяше гората.
Бекхюн ме изправи и ме хвана през кръста, защото едвам се държах на крака. Заведоха ме до стаята ми. Срещнаха и Чаньол. От тогава не знам какво стана, защото заспах. Бях уморена.
~ГТ на Даяна~
-Какво стана с вас двамата на закуска?-попитах с ядосано изражение.
-Какво да е станало?Нищо не е станало.-отговори, не отделяйки поглед от телефона си.
-Не изглежда така.Кажи какво си и направил иначе ще си събираш зъбите от земята!-започна да се изнервя Кай.
-Охх,  поля ме със сок и я хванах за косата. Замъкнах я в коридора и просто й ударих лек шамар.-заприказва.
-Как си могъл дори да си помислиш да я удряш?-започнах да се приближавам към него.
-Не си заслужава усилията, Ди!-хвана ме за лакътя Бекхюн.
-Хей, не съм виновен аз! Тя скочи и ме удари 100 пъти по силно, леле това момиче е силно. Започна да приказва как никой не я понасял, че била разочарование и тем подобни! Аз какво да направя, че си има проблеми.-той се защитаваше но се долавяше вината в гласа му.Виждайки я в това състояние той просто наистина изпитваше вина, колкото и да го отричаше.
Всички излезнохме от стаята, оставяйки Чан сам с Джи.
~ГТ на Чаньол~
Седнах на футйойла до дивана и се загледах в нея. Тя всъщност беше красива. Не знам защо не съм го забелязал до сега. Наистина се чувствах виновен за това, което се случи. Не трябваше да реагирам толкова остро само заради един сок. Не знаех как се чувства. Никога не ми е показвала такива чувства. Докато се усетя вече държах ръката й.Чакай какво правя? Да не би....Нее няма шанс. Това е моментно състояние на вината ми. За да се почуствам по малко виновен я вдигнах на ръце и я занесъх на моето легло. За бога беше толкова лека. Цялата трепереше. Поставих я леко на леглото и я гледах как трепери. Не можех да я гледам така. Легнах до нея и я прегърнах за да се стопли. Усетих как ме стисна здраво през кръста. Хареса ми.МОЛЯ?....Всъщност, за хареса ми. Не ми се мислеше за часовете, които в момента текат или за това колко ще ни се карат като се върнем на училище. Заспах с нея в прегръдките ми.
~След 3 часа сън~
~ГТ на Джезабел~
Събудих се с главоболие, сигурно заради по-ранните сълзи които изплаках. Понечих да стана, но усетих тежест на кръста ми. Обърнах се и видях Чан. При тази гледка за малко да се извикам, но не исках да го будя. Погледнах часа и разбарх колко часа сме изпуснали. Събудих го.
-Хей,ъмм, да знаеш такова, не съм амм...-говореше едвам съчинявайки излечението.
-Спокойно, не казвай нищо.-казах с безизразно лице, защото се сетих за вчера.
-Хайде да се оправяме, че ще ядем много конско за това, че сме изпуснали 3 часа.-плодължих.
Той не каза нищо повече, само кимна. Последва неловка тишина докато вървяхме към стаята, в която имаме час. Влезнахме двамата, от което събрахме погледите на класа. Бекхюн ме подкани да седна до него и не чаках втора покана.
-Хей, Джи! Как си?-попита ме той притеснен.
-Ами..Добре съм!-отговорих със лека усмивка. Това предизвика усмивка и на неговата уста.
-Толкова се радвам, че си добре!- каза той прегръщайки ме. Изненада ме, но ми хареса. Усещах топлина в прегръдките му. Спомних си и, че той ме изправи и ме държеше през целия път до стаята ми. Усещах сигурност в ръцете му. Не знам какво ми ставаше. Може ли да го харесвам? За толкова кратко време? Е няма да прибързвам с това, ще изчакам да мине малко време и ще разбера какво изпитвам.