Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

24

~ГТ на Джезабел~
Звуците, които чух ме притесняват. Животните в гората надушват, че не сме хора и щяха да се изплащат. Надявам се да е бил клон или шумоленето на листата от вятъра.
Почти бяхме стигнали върха, когато Даяна изкрещя.
- Добре ли си? - върна се Кай.
- Да просто се хлъзнах. Тревата е мокра и е трудно изкачването. - отвърна Ди.
- Хайде, не трябва да спираме! - поддтикваше ги Бекхюн. Беше прав. Ако подозренията ми бяха верни и някой ни следеше, трябваше бързо да стигнем до библиотеката. Изостанах, за да мога да вървя с Даяна.
- Ди, мисля че ни следят. - шепнех й, за да не ни чуят момчетата.
- Защо мислиш така? - недоумяваше предположението ми.
- Ако звуците от по-рано бяха животински, щяха да се изплащат, защото надушват, че не сме хора. Преди малко пак чух шумове. - обяснявах още по-тихо.
- Имаш ли представа кой е и защо ни следят? - не спираш с въпросите.
- Имам едно предположение и то е, че Джънкук и компания ни дебнат. Все пак Джънкук е ужасен от мен и... ме иска мъртва. - последните думи ги казах едвам едвам, защото в съзнанието ми изникна спомена от него.
- Спокойно Джей, няма да позволя да ти се случи нещо. - беше готова да ме защити на всяка цена, но нямаше да й позволя да умре заради мен.
- Ехо, шушу мушу къща разваля! - Бекхюн видя, че си говорим по-назад.
- Искаш да обсъжда женски проблеми с нас ли? Ела присъедини се. - замазах положението и намигнах на Ди. Тя се засмя, както и останалите двама.
Нещо странно се случваше. Преди около 20 минути започнахме да се спуска е от другата страна на планината, но библиотеката все още я нямаше. Имаше мъгла и можеше да сме се отклонили от пътя. Кай беше добър в ориентирането, но и той изглеждаше объркан. Обзе ме страх. Не трябваше да се подавам на паниката, защото нямаме време за това.

- Трябва да спрем и да изчакаме мъглата да се вдигне. - предложи Бекхюн.
- Не, в никакъв случай не трябва да спираме! - отсякох строго.
- Защо? Нищо няма да стане ние сме вампири. Дивите животни няма да ни нападнат. - обади се Кай. Нямаше как да им кажа за Джънкук, защото щяха да ги подмамят навън, да ги предизвикат, за да можем аз и Даяна да се спасим.
- Защото.... Защото е студено. - овъртах.
- Студенокръвните сме, това не ни пречи. - Бекхюн изтъкваше факти, а аз не знаех как да излъжа.
- Просто станете и тръгнете. Ще намерим пътя. - тези думи ги казах толкова сериозно, че мисля, че ги стреснах, защото веднага станаха.
Тръгнах последна, за да ги виждам.
По вървяхме известно време. Чувах стъпки зад мен. Огледах се. Трима души пред мен и това означаваше, че вече съм на прицел.
- Бягайте! - извиках и се обърнах назад. Хванах Джимин, тъкмо посягаше с един кол към мен. Спъна ме и паднах на тревата, но го повали с мен. Обърнах се настрани и видях, че Бекхюн и Кай се бият с Джънкук, а Ди с Ви.
Отнех кола на Джимин и го ритнах. Изправих се и започнах да го удрям, за да загуби съзнание. Отнесе доста удари, но все пак не се предаваше. Тъкмо да намеса поредния удар и ми хвана ръката. Сменихме позициите, като вече той ми нанася ше удари. Няколко пъти ме удари в лицето. Стана и ме ритна 4-5 пъти в корема. Хвана ме за крака и ме хвърли в едно дърво. Не можех да се изправя, но успях да видя Джънкук. Джимин и Ви се бяха заели с Кай и Бекхюн, а Джънкук хвана Даяна за косата и я до влече при мен.
- Заради теб, тя ще умре. - смееше ми се в лицето.
- Не, моля те! Защо ти е да я убивал като съм точно пред теб и нямам какво да направя. - молех му се.
- Няма да я докосваш. Искаш да я убиеш, защото те е страх от нея. Ти не си никакъв мъж, ако я убиеш в това състояние. Битката няма да е честна. - Ди го мотаеше.
- Даяна млъкни, за Бога! - извихах се.
- Колко мило. Едната се опитва да спаси другата, но и двете не искат да бъдат спасени. - Джънкук се чудеше на коя да посегне.- Джезабел, вече се забавлявах с теб. Не обичам еднообразието.- казвайки това, извади кол и....
я прониза в сърцето. Безмилостно. Тялото й падна безмощно на земята. Очите й бяха отворени и ме гледаха. Сълза се стече по бузата й и като, че ли с лека усмивка ми казваше: " Радвам се, че умрях в твое име. Благодаря за приятелството ни."
- НЕЕЕЕ! Ти си нещастник, който няма чувства! Не знаеш какво е да имаш приятели или семейство. Тези двамата стоят с теб само, защото искат да останат живи.- вече бях на крака. Плаче и виках с цяло гърло. Усетих прилив на енергия в тялото ми. Това бяха те. Това бяха моите сили и сега просто щях да отмъстя на това нищожество. Сега ще има защо да се страхува от мен. Сграбчих го за яката и го вдигнах във въздуха. Хвърли го и уцелих и другите двама. Втурнах се към тях и тъкмо да се докопам отново до Джънкук, Бекхюн ме хвана и ме обърна към него.
- ДЖЕЗАБЕЛ! Това не си ти. Погледни се. Ще допуснеш грешката, която допусна той? Ще се превърне в чудовище. Не това не си ти. Ти нямаш зъби, нямаш червени очи, нямаш такъв гняв в себе си. Ти си добра, красива и разбираш хората. - с тези думи успя да ме успокои, но сега усещах само мъката от загубата на... сестра. Прегърнах го и заплаках още по-силно.
- Не ми позволявай да се превърна в него. - говорех тихо.
- Няма, обещавам. - галеше ме и ме стискаше още по- силно.
- Тръгвайте, преди да сме я пуснали да ви изпие кръвта. - Кай им изпрати предупреждение.
Те се изпариха.
Върнах се при тялото на Ди. Затворих очите й с ръце и целуна челото й като "Сбогом"
- Съжалявам! Съжалявам Ди! Казах си, че няма да позволя да умреш заради мен, а какво направих. Стоях и гледах как те убива един слаба. Не заслужаваше това. Аз не трябваше да влизам в живота ти. Не трябваше да идвам в това училище. - ридаех още по-силно и прегърнала тялото ти, се надявах да си жива. Надеждата ми не беше умряла, но ти явно да.
- Стига Джей! Стани, трябва да тръгваме! - Кай ме хвана за рамото, но аз го отблъснах.
- Няма да я оставя тук. Трябва да я погребем.- вече говорех по- спокойно и бях изправена.
- Да я погребем тук. Ние сме създания на природата и трябва да се върнем при нея. - предложи Бекхюн.
- Добре. - стори ми се разумно.
- Ти стой настрани, ние ще се погрижим. - Кай се тревожеше за мен. Кимнах и се отдръпнах.
Гледах как копаят. Поставиха тялото й 2 метра под земята и започнаха да я зариват. Не можех да повярвам все още, но сега трябваше да стигнем до тази проклета библиотека.
Намерихме я. Влезнах е взехме книгите, които ни бяха нужни и си тръгнахме.
Вървях отзад. Замислена. Влачех се и гледах в една точка.
~ГТ на Бекхюн~
Погледнах назад към Джи. Тя се беше спряла. Погледна ме и.... започна да се смее? Падна на земята от смях. Беше в това състояние около 2- 3 минути и изведнъж превключи. Започна да плаче по-силно и от одеве. Мисля, че това беше нормална реакция предвид случилото се.
Отидох при нея и я прегърнах. Не знаех какво друго да направя. Успокои се и се отпусна в ръцете ми, но не можех да я оставя да спи точно сега. Трябваше да се приберем, за това я събудих.
~След 4 часа~
Прибрахме се. Зведох Джезабел до стаята й. Влезнах, но забравих, че Чаньол си имаше нова играчка и ги заварих заедно.
- Явно ще трябва да взема Джезабел при мен. - казах нервно, защото Чан изглеждаше все едно вече не му пука за Джей.
- Както кажеш. - каза през млясканията му с Шила.
Излязох и се запътих към моята стая. Джи отдавна спеше в ръцете ми, а и по-добре, защото ако беше видяла Чаньол и Шила не знам как щеше да реагира.
Влезнах в стаята ми и я поставих нежно на леглото. Съблякох калните й дрехи и й сложих моя тениска. Настани се до нея и просто я гледах. Изгрева огряваше лицето й и тя изглеждаше като диамант с леки дръскотини. Раните й не бяха заздравяли напълно, но беше добре. Галих я леко по бузата. Беше ме страх да не я събудя. Имаше нужда от почивка.
Не спирай да я гледам. Не можах да заспя и просто стоях там. До нея.