Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

23

Джезабел вече беше в по- добро състояние. Всеки ден пиеше по две- три глътки кръв и това й помогна да се контролира. С Бекхюн не бяха все още официално заедно, а Чаньол се беше сближил с Шила. Джи си беше казала, че ще направи така че с Чан да не се засичат в стаята и за сега успяваше- ставаше по- рано, лягаше по-късно, почивките ги прекарваше с Даяна в нейната стая, защото посредата на семестъра нямаше как да смени стаята си.
~ГТ на Джезабел~ 4АМ
Днес Ди, Бек и Кай предложиха да отидем до върха на планината и след това да се спуснем от другата страна, защото имало някаква стара библиотека и можем да поразгледаме за вида ми. Но все пак първо ще трябва да преминем през целите 8 часа в тези миризливи класни стаи.
Минах през банята и си облякох униформата. Вече беше станало 4:50ам и имах 10 минути преди Чаньол да се събуди. Взех си нещата и излязох набързо. Сега имах около 30 минути докато дойдат другите за това отидох до столовата и си взех кафе. Качих се на скалата, на която ме беше завел Бекхюн и наблюдавах изгрева.

Направих няколко снимки, прегледах си програмата за днес и за известно време просто стоях и си мислех. Убеждавах се, че един ден всяко едно парче от този живот ще си дойде на мястото, но просто в момента не го виждах. Наистина обичам Бекхюн, но напоследък явно изпитвам вина за това, че така избягвам Чан. Постоянно си мисля какво ли щеше да е, ако онзи ден не бях целувала Бек в коридора.
В толкова размисли съм загубила представа за времето и видях, че закъснявам за срещата с приятелите ми. Тръгнах и започнах да бягам надолу и минавах през какви ли не храсталаци и клони.
~ГТ на Даяна~
Джезабел закъснява, а това не означава, че се е успала, защото става много рано.
- Дали всичко е наред? - обърнах се към Кай и Бекхюн.
- Не мисля, че има за какво да се тревожим. - Кай се смееше на нещо зад нас. Обърнахме се и видяхме Джей, тичайки с листа в косата.
- Е, здравей горско момиче. - поздрави я Бекхюн. Тя тъкмо спря и Бек я хвана през кръста. Не я остави даже да ни поздрави и я целуна. Джи изглеждаше изненадана от тази негова прямост, но само за малко, защпто след това го обгърна с ръце и отвърна на целувката.
- Ам.. извинете, но не е ли малко рано за тези неща?- опитвах се да направя ситуацията по_малко неловка за мен и Кай. Те се отделиха един от друг. Бек се усмихвше доволно, а Джи се наведе, засмя се леко и докосна устните си.
~ГТ на Джезабел~
Това беше много рязко действие от негова страна при положение, че не сме заедно. Май....
- Хайде да отиваме в час. - тръгнах напред. Влезнахме в стаята и погледа ми се спря на Чаньол. Говореше с едно момиче. Беше красива и явно е нова тук. Смееха се. Мисля, че изпитвах ревност. Защо? Даже трябва да изпитвам съжаление за това момиче, защото Чаньол си позволяваше твърде груби неща към мен.
~ГТ на Бекхюн~
Влезнах последен и започнах да си търся място. Видях Джи. Тя гледаше на някъде. Естествено, че гледа него, но този път погледа й беше... ядосан? Ревност? Отидох при нея и седнах от другата й страна. Погалих я по бузата и тя се обърна рязко, сякаш я стреснах. Погледна ме в очите и отпусна главата си в ръката ми. Чувстваше се спокойна с мен и не знам защо все още мислеше за него. Аз й давам всичко. Тя позволи на мен да видя нейна страна, която никой не е виждал, но може би това, че са в една стая пречи на чувствата й да изчезнат напълно, защото имат спомени и моменти, за които аз не знам, но нямаше да я оставя да се мъчи по този начин.
- Хей, Джей. Ще дойдеш ли с мен на обяд до стаята ми да си взема якето? - исках да прекарам време с нея. Надявам се да няма против за това, което съм намислил. Искам да създам по- хубави спомени с мен, за да й помогна да забрави него.
- Ами добре. - бързо се съгласи.
Звънеца би и направо тръгнахме към стаята ми. Влезнахме и заключих.
- Нали ще взимаме якето ти, защо заключи? - беше твърде наивна, че ще дойда до 6тия етаж за едно яке.
- То е за после. Сега ще си взема нещо друго, но от теб. - приближих се до нея. Подпрях я на шкафа и започнах да я целувам по врата. Не се съпротивляваше, значи щяхме да го направим. Краката й бяха обвити около кръста ми, а ръцете й рошеха косата ми. Галих я по бедрата, а тя вече разкопчаваше ризата ми. Вдигнах я и я метнах на леглото. Целунах я и за момент спрях, погледнах я, а погледа й казваше: "Не искам да спираш Бекхюн!" Хванах ръцете й и ги вдигнах над главата. Докато целувах тези устни успях да я завържа за леглото без да разбере. Отделих се от нея. Пробва се да стане, но безуспешно. Засмя се. Останах само по бельо и трябваше да имам видимост и по нея. Помогнах й с униформата. Взех олиото за тяло и полях тънка линийка от гърдите й до гащите й. Извиваше се като гумена кукла на леглото. С един пръст минах по полятото, а тя прехапа долнта си устна и извъртя очи. Свалих и останалото от нея. Продължих линията надолу и леко я докоснах по слабото й място. Тя потрепна. Погледнах нагоре и тя ме гледаше с умоляващ поглед да продължа.
- Какво чакаш, давай, моля те. - вече дишаше тежко. Думите й ме възбудиха още повече и просто не можех да чакам повече. Целунах я, но не по устата.... Тя изстена. Отървах се и от моето бельо и се бях настанил върху нея. Оставях смучки по гърдите й. Погледнах я в очите и сякаш ми четеше мислите. Кимна в знак, че е готова. Настаних се и се задвижих бавно. Виждах опитите да се измъкне от въжето, но нямаше успех. Тези неща предизвикваха усмивка на лицето ми. Заби устните си в моите. Целуваше ме толкова страстно сякаш се опитваше да компенсира за това, че ръцете и са завързани. Движех се по- бързо в нея и за това тя трябваше да прекъсва целувките. Беше задъхана. Увеличих скоростта колкото мога, а тя леко се извика:
- Ах, Бекхюн! - опитваше се да не вика, но просто не й давах тази възможност. - Моля те, още малко ми остана.
При тези думи си казах: "Съжалявам, но няма да се отървеш толкова лесно."
Спрях с действията си, а тя ме изгледа умоляващо. Минах с език надолу по корема й и си настаних езика на слабото й място. Започнах да я целувам, играех с езика по нея, а тя стенеше. Стенеше и въздуха не й стигаше. Трябваше да спра да я мъча. Забих се в нея без предупреждение, не й трябваше много време, за да свърши. Усетих топлата течност по мен. Станах от леглото и я погледнах. Потна и задъхана. С едвам отворени очи. Отпуснала се на леглото ми. Развързах я. Тъкмо да стана и тя ме дръпна.
- Защо ми го пичини? - говореше през тежкото дишане.
- За да го забравиш. - отвърнах и отидох в банята. Тъй като не усоях да свърша трябваше да довърша работата си тук, но не ми отне много време, защото все пак с това момиче отвън. Щом свърши преди мен значи съм се справил добре. Това предизвика усмивка на лицето ми. Изкъпах се и излезнах. Беше заспала така както я оставих. Вдигнах я и я занесох в банята. Поставих я нежно във ваната. Погалих я.
- Хайде, Джей. Събуди се трбява да се изкъпеш, защото закъсняваме за час. - тя се разбуди и кимна.
След 20 мин. бяхме готови. Докато вървяхме в коридора тя ме спря и ме бутна в стената.
- Ако още веднъж ми причиниш това ще те убия. - тези думи ги изстреля бързо, дръпна ме за вратовръзката и ме целуна сякаш не ме е виждала с години.
~ГТ на Джезабел~
Това беше невероятно. Мислите ми за тези моменти ме караха да се усмихвам без да се усещам. Влезнахме в час и седнахме. Ди и Кай ни гледаха с въпростиелни изражения. След часовете щеше да има въпроси.
~На края на деня~
Отидохме по стаите си, за да се преоблечем с подходящи дрехи.

Чан не беше в стаята. Това ме улесни, но не знаех какво ме очаква отвън. Отворих вратата и тръгнах, но се блъснах в Чаньол. Не можех да погледна нагоре. Само се извиних и се опитах да тръгна, но той проговори.
- Ще те помоля до края на седмицата да се изнесеш от стаята, защото преместиха Шила в тази стая и няма да има място за теб. - не отговорих на това, а просто тръгнах. Вървях и сълзи капеха от очите ми. Трябваше да се упокоя, защото не исках другите да ми задават въпроси. Спрях, седнах на земята и изчаках да спра да плача.
Отне ми малко време, но вече бях готова за разходката. Това със стаята щях после да го мисля.
- Хайде, че ще трябва да ходим и през нощта. - дадох им зор, след като аз бях тази, която се мотаеше.
- Чакахме те 15 мин.,а сега бързаш. - Кай беше скръстил ръце и се правеше на сериозен. Аз само се обърнах и си лепнах една сладка усмивка.
- Няма време за шеги, за това може ли да тръгваме?- Бекхюн напираше да тръгваме.
Лесната част беше докато минем покрай училището, но след това ни очакваше 10км баир през гората. Времето преди залез не ни стигна даже да стигнем до гората. Стъмни се и изкарахме фенерите. Трябваше да сме тихи, защото имаше достатъчно диви животни, които и без това ни надушваха.

Докато вървяхме си говорехме за различни неща, за да се разсеем от тъмнината.
- А, забравих да ви питам. Къде изчезнахте на обяд? - Ди подхвана най- неподходящия въпрос.
-Ами...ние....бяхме..
- Отидох до сестрата, защото не ми беше добре и Джи дойде с мен. - Бекхюн ме прекъсна, но ни измъкна.
- Сега по- добре ли си? - попита Кай с този невярващ поглед. Поне Ди успяхме да заблудим.
- Стойте! - чух шумолене в храстите. - Има нещо там.
- Хайде по- бързо да се движим, все пак искам да оцелея. - Кай се беше притеснил.
~ГТ на Джънкук~
-Тази твар Джезабел. Тя не е истински вампир, тя е изрод. Не трябва да живее. - говорех с Ви и Джимин.
- Чух че довечера ще тръгват на някъде в планината. - добави Джимин.
- Ще ходят до старата библиотека. - досети се Ви.
- Момчета, мисля, че отиваме на разходка. Довечера ще я убия. - намерих удобен момент, когато няма да има къде да се скрие и ще е уязвима.