Момиче се мести в специално училище. Там тя ще разбере много тайни за себе си и ще се изправи пред любовна дилема. Проблемите връхлитат един след друг и враговете й все повече се множат. Приятелите може да не са подходящата компания на човек с толко...
~ГТ на Джезабел~ Вече се стъмваше. Трябваше да побързам, ако исках да стигна до града по светло. Да, можеше да съм вампир, но след снощи ицпитвах ужас от тъмното. Използвах суперскоростта, за да стигна по- бързо, но намалих точно преди табелата с името на градчето, за да не ме види някой. Оглеждах се за хотел, където да отседна, но тук нямаше почти нищо. Точно преди да се откажа и да седна на някоя пейка, съзрях голям светещ надпис на който пишеше ,,ХОТЕЛ". Зарадвах се, че все пак няма да остана на улицата и забързах към сградата. Влезнах и видях мъж на около 40 години. Отидох до рецепцията и си поисках стая. -Здравейте, искам една единична стая. -За колко време ще отседнете?-попита ме мъжът. -Два дена.-отвърнах и той ми подаде ключа за стаята. Благодарих и се качих нагоре. Стаята не беше кой знае какво, но за две вечери не беше зле. Настаних се оправих се и реших да излезна да разгледам града. Облякох се така:
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Градчето беше малко, красиво. Беше като по филмите. Една калдаръмена улица, от двете страни на която имаше къщи.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
На центъра имаше фонтан, в който хората пускаха монети и си пожелаваха разни неща. Тъй като исках да се разсеям от всичките тези драми в училище реших да направя същото. Извадих монетка от чантата ми и я хвърлих във водата. -Пожелавам си всичко да се нареди-чувствата ми, проблемите ми, враговете ми.-казах тихо, като бях преплела пръстите си и бях затворила очи, вдигнала глава към небето. Ето че трябваше нещо да развали прекрасния момент. Някой ме опръска. Отворих очи и видях Ви. Той беше от групичката на Джънкук. Но щом той беше тук, значи и другите щяха да са наблизо. -Ох, как ще дойда тук и ще срещна някой от вас?-попитах с раздразнен поглед. -Не ме нападай веднага!-започна да се защитава. -А и какво изобщо правите тук?-залюбопитсвах. -Имаш предвид какво АЗ правя тук?Само аз съм и дойдох да се храня.-поправи ме. -Как така не си с Джънкук?-казах аз, правейки жест като тези където правят кифлите. -Хаха! Аз не съм му слуга.-защити се. -Е, добре. Както и да е!Аз ще си тръгвам.-този ми уби цялото желание за разходка. -Не! Почакай. Тъкмо се срещнахме, пък и мисля, че това ни е първия нормален разговор.-отвърна, почесвайки се зад врата. -Като се замисля да. Но аз дойдох тук, за да се разсеям от всичко това.От твоята групичка. И от...-прекъсна ме. -Ам, искам да ти се извиня за снощи. Не бях привърженик на това, което Кук ти причини. Просто той ме заплаши. Наистина съжалявам.-това не го очаквах. Той ми се извини. Не знам дали беше искрено, но забелязах вина в очите му. -Ами какво да ти кажа. Няма как да кажа ,,Няма нищо.", защото наистина това не беше нищо. Но от теб извинението го приемам.-отвърнах му като се усмихнах и му подадох ръка да се здрависаме. -Е? Искаш ли да отидем да се позабавляваме?-подкани ме той с въпросителна усмивка. -Амии, не знам. Все още ти нямам доверие.-бях все още съмнителна. -Хайде!Обещавам нищо няма да ти се случи.-започна да ме разубеждава. -Ох! Добре, но няма да се заседяваме много.-създадох условие. -Мхм, съгласен.-съгласи се. Тръгнахме надолу по улицата и се спряхме пред едно заведение. -Сериозно ли?-попитах несигурно. -Даа! Хайде. Алкохола е най- добрия лечител.- подаде ми ръка като се смееше. Влезнахме и вътре нямаше много хора. Седнахме точно на бара, като го оставих да поръча каквото иска. -Но първо! Кажи ми в кой хотел си, за да може ако се напиеш да те заведа до там.-при този въпрос замръзнах. -Да се напия ли? По- скоро, да ти кажа хотела, в който съм отседнала?Хаха! Наистина си забавен.-засмях се на глас. Но той ме гледаше сериозно. -Да ти изглежда да се шегувам?-попита, което моментално скри усмивката ми. -Нали осъзнаваш, че в момента искаш да ти кажа къде живея за тези два дена?-попитах го. -Леле, нали ти казах, че не съм като приятелите ми. Нищо няма да ти сторя.-разбиваше съмненията ми. Казах му хотела и започнахме да пием. По едно време Ви стана от мястото си като ме завлачи след него. Влезнахме в някакъв склад като ме опря в стената и запуши устата ми. Направих му знак с ръцете, за да го питам какво става. Той ми отговори, че е видял Джънкук, Джей-Хоуп и Шуга да влизат в заведението. Паникьосах се и отново не можех да дишам, а ръцете на Ви просто усложняваха още повече ситуацията. Каза ми, че ще ме пусне само, ако пазя тишина. Направих знак за съгласие. След като вече устата ми беше свободна търсих начин да се измъкна. Ви ме хвана за раменете обърна ме към него и се наведе на нивото на очите ми. Все още не можех да си поема въздух и просто го гледах. Преди да го направи ме предупреди, че това негово действие е, за да ме накара да успокоя дишането си. Това, което той направи.....целуна ме. Беше дъълга целувка, но усещах, че помага. Отдели се от мен и ме попита дали съм по- добре. Просто кимнах като облизвах устните си. Той излезна от склада, за да провери дали Кук си е тръгнал и когато се увери, че е безопасно ме извика. Продължихме да пием все едно нищо не е станало. След около 3 часа вече бях наистина пияна, както Ви каза, че ще стане. Последното нещо, което помня е, че излезнахме от заведението заедно. ~21.09.2019г. 10АМ~ Събудих се със страшно главоболие. Единственото, което исках да разбера в момента е дали съм си в хотелската стая или Ви ме е замъкнал някъде....
