Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

25

~ГТ на Чаньол~
Аз и Шила се сближихме. Мисля, че наистина я харесвах. Имаше къса, червеникава коса на вълни. Зелени очи и страхотни устни. Бяха още по- добри на вкус.
Закусвахме и слънцето просто огряваше лицето на Шила, като това правеше зелените й очи още по-ярки. Приключих е с яденето и се запътихме към стаята ни. Да това вече беше нейната стая. Затворих вратата и веднага я вдигнах в ръцете ми. Тя ме обърна с ръце и ме целуваше, докато пръстите й рошеха косата ми. Поставих я на леглото, като не се отделях от устните й. Някой влезе в стаята. Погледнах и това бяха Бекхюн и Джезабел. Пак се беше забъркала в нещо, защото лицето й беше цялото в рани и имаше засъхнала кръв по устата. Бекхюн каза, че ще я прибере в неговата стая, но не ми пукаше и му казах нещо с пренебрежение.
Шила ме обърна и сега аз бях отдолу. Прекъсна целувката, за да си съблече блузата. Погледнах я и не можех да повярвам какво виждам.
-Джезабел!- бутнах я от мен и седнах с лице скрито в шепите ми. Не можех да асимилирам какво става. Защо си мисля за нея, когато съм с Шила? Като стана дума за нея, тя просто е облече и излезе от стаята много бързо.
Явно още не съм я забравил. Мислех, че ако си намеря друо момиче ще му е по-добре, но за Бога Джезабел ме беше обсебила. Станах рязко. Трябва да видя какво се е случило. Качих се в стаята на Бекхюн. Влезнах без да чукам и се спрях на едно място.
- Какво правиш тук? - Бек се стресна.
- Взимам това, което е мое. - казах докато вървях към Джи.
- Да не си я докоснал. Ти не заслужаваш това момиче. - вече държах Джей в ръцете ми и Бекхюн се опита да ме спре.
- Не се напрягай. Ще я събудиш. - говорех тихо.
- А знаеш ли изобщо какво се случи, че да казваш на мен да внимавам. - той започна да повишава тон.
- Ще разбера, когато се събуди. - не спирай да шепна. Тъкмо да излезна от стаята и Бекхюн ме повали на земята, заедно с Джезабел в ръцете ми.
- Какво правиш, глупак такъв? - изправих се като поставих Джи да се облегне на стената. Беше будна, но гледаше в една точка Държеше се за корема. Трябва да видя какво й е. Бутнах един път Бекхюн и избягах с Джезабел от стаята. Влезнах в моята и заключих.
Оставих я на леглото. Тя просто се отпусна назад и гледаше тавана. Вдигнах блузата й, за да видя какво й има. Беше зачервено със сини оттенъци. Може да има кръвоизлив.
- Джезабел, какво си правила? - започнах да я разпитван.
- Даяна. - отвърн без чувствено.
-  Тя ли ти го причини?- недоумявах.
- Д-даяна. - повтори, но сега вече плачеше.
- Какво? Какво става Джи? Говори по ясно. - помолих я.
- Уби я. Джънкук я уби. - каза и се обърна настрани. Зарови лице в чершафите ми и заплака още по-силно.
Не можех да повярвам.
- Аз съм виновна. Аз трябваше да умра не тя. - седна и започна да разсъждава.
- Не, не това не е вярно. Защо ти да си виновна? - галех я за да се успокои.
- Защото той беше там за мен. - погледна ме с подутите си очи, очи, които бяха изплакали света.
- Той ли ти причини това. - докосна леко корема й. Тя поклати глава.
- Джимин. Джимин ме риташе в корема. После ме метна в едно дърво. - прививаше се от болка само при спомена за това.
- Защо не се лекуваш?- разпитвах я.
- Не знам. Може би, защото не съм се хранила от три дни. - говореше ми малко дръпнато, явно заради държанието ми към нея.
Щом чух, че не се е хранила веднага захапах китката си и й дадох да пие. Щом усети кръвта затвори очи и се облегна в мен. Изпитваше удоволствие, но трябваше да го прекъсна.
- Джезабел, мисля, че това е достатъчно.- понечих да си дръпна ръката, но тя ме стиска ще здраво.
- Още малко, моля те. - говореше измежду глътките. Но не трябваше да позволявам да прекали. Дръпнах си по- рязко ръката и успях да се отскубна. Тя стана и отиде в банята.
~ГТ на Джезабел~
Защо Чаньол отново навлизаше в живота ми? Защо се интересуваше от мен, при положение, че вече има нова любов? Исках да бъда щастлива с Бекхюн, но всеки път когато Чаньол се връща и се държи с мен като с единственото момиче на света, усещам как не съм се отказала напълно от него.
Погледнах се в огледалото. Помислих си дали наистина искам да оставя Бекхюн и да се върна при човека, който многократно ме нарани. Способна ли съм да допусна една и съща грешка втори път. Способна ли съм да го причиня на Бекхюн. Почукването на вратата ме изкара от мислите ми.
- Добре ли си? - Чан се тревожеше, защото избягах без да кажа нищо.
- Аз не, да добре съм. - обърнах се и излезнах от банята. - Даже перфектно.
- Трябва да ходим на училище. - покрай Ди, забравих, че все още трябва да ходя на училище и Чаньол ме върна в реалността.
- Къде ти е момичето? - все още не бях готова да му се доверя напълно.
- Както виждаш не и тук. - хем пълен, хем неточен отговор. Опитваше се да не говори за това. Беше му неловко.
- Аха. Ами тогава да си взимам нещата и да тръгваме. - запътих се към раницата ми. Излезнахме от стаята и казах на Чаньол, че отивам да видя дали Бекхюн е готов. Не изглеждаше доволен, че пак се връщам при него, но не ме интересуваше. След няколко минути бях пред стаята на момчето ми. Тъкмо да почукам и той отвори вратата.
- Ох, стресна ме. Какво става, защо пак си тук? - виждах неразбиранието в лицето му.
- Дойдох да те взема и да ходим заедно. Нали все пак сме гаджета. - изтъква очевидни неща, но исках да съм сигурна, че той е на същото мнение.
- Ох, да съжалявам. - прегърна ме, но този път ме стисна сякаш беше на път да ме загуби. Дали наистина щеше да стане. Усещах силната му хватка. Беше приятно чувство. Чувството, когато знаеш, че на някого му пука дали ще си в живота му. Безценно.
Вървяхме хванати за ръце. От време на време го поглеждах, но той не. Гледаше напред с най- светлата усмивка която има. Това караше и мен да се усмихвам.