Момиче се мести в специално училище. Там тя ще разбере много тайни за себе си и ще се изправи пред любовна дилема. Проблемите връхлитат един след друг и враговете й все повече се множат. Приятелите може да не са подходящата компания на човек с толко...
Когато осъзнах къде съм се паникьосах, защото вампирите и върколаците бяха заклети врагове. Започнах да се оглеждам и да се чудя как да се измъкна преди някой да ме е подушил. Чух някой да приближава и дишането ми се учести, но заедно с това стана и по- тежко. Седнах на пода посредата на коридора и се опитвах да си поема въздух. Когато стъпките се доближиха до мен, погледнах нагоре и видях Таейънг. Това обяснява държанието му. -М-моля те...П-п-помогни ми! Получавам п-паник атака!-бях го хванала за ръката и му се молех да ме изведе от тук, защото не знаех колко още ще мога да издържа. -И защо да ти помагам?Хм?Защото ми пука за теб.Хаха!Оправяй се. Както си дошла, така ще си тръгнеш.- каза той и ме остави там където бях. Той си влезна в стаята. Но щом Таеъйнг се беше върнал значеше, че и другите са свършили с вечерята си. Крайниците ми изтръпнаха, вече едвам си поемах въздух. Просто се строполих на пода и всичко причерня. ~няколко часа по-късно~ Събудих се в стаята ми, на дивана. Явно някой ме е донесъл до стаята. Но кой? Надигнах се и видях Чаньол да стои седнал на футьойла до мен, заспал с кръстосани ръце. Може ли той да е човека донесъл ме до тук? Видях, че се разбужда и отвърнах поглед, правейки се че все още не оъзнавам какво се случва. -О, будна си!Добре сега мога да се върна към ученето за утре. А и междудругото, донесоха ни униформите. Не трябва да носим друго по време на часовете. А също така, ето ти вечерята. Казаха ми че си избягала и не си яла нищо.-обясняваше той докато аз изобщо не асимилирах какво казва, защото си мислех за Таеъйнг и държанието му. Просто кимах. Не вечерях. Направо си легнах. Ох, Чаньоле как спиш? От това негово въртене и шумене не можах да заспя. ~16.09.2019г.(вторник) 5АМ~ Алармата на Чан би, веднага станах, защото все пак бях будна. Започнах да го бутам, за да става, а отговора му предизвика усмивка на лицето ми: -Оо, моля те скъпа още малко!- засмях се с глас, което го накара да се обърне към мен и да се стресне. -Боже Господи, изкара ми акъла! Какъв е този смях в 5 часа сутриннта?-попита той с въпросително и изплашено изражение. -Ами просто....тези неща, които говориш на сън са велики!Как да не се засмея?-говорех му през смеха си. Станахме и започнахме да се оправяме. Той видя, че вечерята ми не е пипната и пак заговори: -Защо не си яла? -Ам..ами не бях гладна.- всъщност бях, но не исках да ям. -Като те гледам не си и спала.- продължи да говори.Ох защо трябваше да говори толкова много. -Ами как да заспя като ти не спря да шаваш в това легло. Ако не ти е удобно, ела пробвай на дивана.-ядосах се и започнах да му се карам с не много висок тон. -Пък и от кога се притесняваш за мен?Хм?Онзи ден едвам те накарах да ми покажеш пътя, а сега ще ми държиш сметка какво правя и какво не.- продължих като не се усещах, че вече му крещях. Не получих отговор от негова страна. Просто продължихме да се оправяме. Трябваше да си облека униформата, която изглеждаше така:
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Помолих го да излезне, за да се преоблека, но той отказа и за това отидох в банята. Вече бях готова и тръгнахме заедно към столовата за закуска. След като си взехме храната се разделихме. Аз отидох при моята компания от вчера, а той- Бог знае къде е стоял вчера. Видях, че седна сам и ми стана гадно за това дадох знак на Ди, че ще седя другаде и видях как двама от масата се зарадваха. Наведох глава и продължих към Чаньол. Седнах срещу него, при което той ме изгледа изненадано и в същото време неудобрително. -Какво си мислиш, че правиш?-попита тихо, така че да не го чуят. -На теб на какво ти прилича. Няма да те оставя да ядеш сам. И без това имам въпрос към теб, така че.-казах аз самодоволно. -Ох, казвай досаднице.- защо постянно ме нарича така. Не ми харесва. -Първо- спри да ми викаш така. Второ- вчера някой ме е завел до стаята ми. Ти ли беше?- при този въпрос той се задави с напитката си. -М-моля? Хахах, ще ти се.-отрече, но можех да дуловя лъжата в това, което каза. -Аха, ясно. Разбрах.- усмихнах се и станах, но залитнах и полях Чаньол със сок. Ама, че съм и аз една непохватна. Защо все трябва да се излагам по такъв начин. Сега ще ми се ядоса много. Вчера каза, че не е от момчетата, които се съобразяват че виновника е момиче. Той стана с ядосано изражение, хвана ме за косата и ме изведе от столовата. Пусна ме като ме бутна на земята. Нараних си крака, но тъй като съм вампир щеше да зарастне бързо. Погледнах го с вече насълзени очи, а той просто ме погледна и в следващия момент усетих ръката му върху бузата ми...но не, той не ме галеше, удари ме.
