Момиче се мести в специално училище. Там тя ще разбере много тайни за себе си и ще се изправи пред любовна дилема. Проблемите връхлитат един след друг и враговете й все повече се множат. Приятелите може да не са подходящата компания на човек с толко...
Седнах до нея, хванах я и я прегърнах. Започнах да галя главата й и да я успокоявам, че всичко свърши. Съвзе се, но пак започна да плаче. Бутнах я да си легне и да заспи. -Мисля, че трябва да вървите.-изправих се пред момчетата. Те просто кимнаха и излезнаха от стаята. Чух Джезабел да говори нещо: -Чан, ела при мен. Не ме оставяй отново сама. -Спокойно! Тук съм. Никога повече няма да те изпусна от поглед.- казах и легнах до нея. Прегърнах я силно. Усещах костите й. Наистина беше много слаба. Късаше ми се сърцето. Тя се сгуши в мен и заспа. Аз не можах. Наблюдавах я цяла нощ, защото се притеснявах за нея. Уви от всички тези емоции съм се изтощил и малко преди слънцето да изгрее съм заспал. ~ГТ на Джезабел~ Започнах да се разбуждам. Не исках да отварям очи. Знаех, че днес ще е поредния ден с мъчения. Още един ден без Чаньол. Не исках да се събуждам. Но усетих някой до мен. Трябваше да разбера кой е.....Не мога да повярвам, че забравих как ме спасиха от онова място. Чаньол ме беше прегърнал. Аромата му....не го бях усещала от толкова време. Липсваше ми ужасно много. Усмихнах се и една сълза се стече по бузата ми, но тя беше от радост. Погалих го нежно с върха на пръстите ми. Това го разбуди. Щом ме видя грейна. Започна да ме пита дали съм добре, дали съм все още изтощена или гладна. Отвърнах му, че съм в перфектно състояние щом е до мен в това легло. -Хмм..може и друго да направим в това легло.-усмихна се и ми намигна. Опита се да се пошегува. Е, успя. В началото бях шокирана, но успях да възприема шегата. Всъщност дали това беше шега? -Хайде, хайде! Да ставаме, че вече закъсняваме.-смених темата, защото стана неловко. Тръгнах да ставам, но раните по корема ми не бяха зарастнали и изпитах страшна болка. Легнах обратно и се хванах за корема. -Никъде няма да ходиш в това състояние!-каза той. Стана, вдигна ме на ръце и ме понесе към банята. Постави ме на ръба на ваната. Напълни я с топла вода. -Ще се съблечеш ли или аз да го направя?-попита ме. Изгледах го доста изненадано, но наистина нямаше да ме остави сама. Започнах да се събличам, но не можех да стоя права заради раните по краката ми. -Нека аз. Може ли?- попита ме като ми хвана ръцете. -Мхм.- кимнах с наведена глава. Бях червена като домат. Имах чувството, че го беше страх да ме доксне. Едва усещах допирите му. Вече бях без нищо по себе си. Той отново ме вдигна и ме постави нежно във ваната. При това негово докосване по голото ми тяло, потръпнах. Започна да ми мие косата. Беше толкова нежен. След като я изми се съблече по боксерки и влезна при мен. Да ваната беше доста голяма. Направи така, че тялото ми да е положено върху неговото. Хвана гъбата и ми търкаше тялото. Там където имах разрези минаваше с ръцете си, защото гъбата беше твърде груба. При всяко негово докосване всички мисли за проблемите ми изчезваха. Отпуснах глава назад като се облегнах на гърдите му. Затворих очи, а ръцете му не спираха да шарят по тялото ми. Той излезна първи. Изплакна се. Облече се и влезна с хавлия в ръцете в банята. Изкара ме отново на ръце. Не ми позволяваше да правя нищо сама. Постави ме на леглото. Поне бельото сама си го облякох. -Легни.- каза той. -Не съм се облякла, все още съм по бельо.-опитах се да стигна до дрехите ми, но отново ме бутна на леглото. -Трябва да ти промия раните.- отвърна. Отказах се да споря с него за това просто се отпуснах на матрака. Щом опря тампончето със сприта изстенах от болка. Той ме хвана за ръката и продължи промивката. Правеше го бавно. След 30 мин. все още бях само по бельо. -Такааа, вече си готова!- каза с усмивка, целувайки нежно корема ми. Изкикотих се заради гъдела, който почувствах. Станах и започнах да се обличам. Скоро бях облечена така:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Чан ми избра тоалета. -Ъмм, ще ходим ли някъде?-попитах го докато вече вървяхме по коридора. -Ще видиш. Само почакай.- отвърна ми с усмивка.-Съжалявам, но ще е изненада, затова....-спря се. Извади една копринена превръзка за очи, застана зад мен и ми завърза очите. Вече вървяхме по бавно, защото ме беше страх да не се блъсна в нещо. -Пристигнахме.- проговори отново. Тръгнах да махам лентата от лицето ми, но той ме спря. -Позволи на мен.-усетих го зад гърба ми. Целуна ме по бузата и махна превръзката от очите ми. В момента виждах най- прекрасното нещо на света. Бяхме на една висока скала, от която можехме да видим дори Сеул. Слънцето залязваше. -Благодаря ти за този ден!- обърнах се към него и го целунах. -За какво ми благодариш? Това е нищо.-отедли се от целувката. -Благодаря за грижите, които положи днес, за да се чувствам добре!-едвам довърших изречението, защото той отвърна на целувката ми. Тези целувки. Тези устни. Тези докосвания. Това бяха нещата, които Чаньол ми даваше и за Бога това не ми стигаше.....Исках го целия. Исках това тяло да отнеме всичко невинно, което е останало в мен. -Обичам те, Джезабел!- продума измежду целувката. -И аз те обичам!-отвърнах му. Наистина го мислех. В момента с този прекрасен залез и Чаньол пред мен. Беше прекрасно. Светлината на последните лъчи осветяваше толкова красиво очите му. Не мислех, че скоро ще бъда щастлива, но ето, че този човек до мен просто с присъствието си ме правеше най- щастливото момиче на света.
