Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

9

....Не можех да стоя и да гледам как го удря заради мен.
-Чаньол спри!Защо го удряш?-хванах го за лакътя преди да удари Бекхюн за втори път.
-Как защо?Заради него, онези смелчаци ти причиниха това!-отвърна Чан, при което Бек стана и започна да ме разпитва за какво говори той. И без това трябваше да обяснявам на Чаньол как съм се озовала в ръцете на Джънкук.
-Чаках те пред училище когато чух стъпки зад мен. Помислих, че си ти, но като се обърнах видях групата на Джънкук и самия него да стоят пред мен. Бяха целите в кръв, явно се бяха хранили преди да ги срещна. Естествено това не попречи на Кук да се забавлява с мен и ме ухапа. Щеше да ме убие, но Чаньол ме спаси.-говорех вече през сълзи, защото само као си помислях за случката се плашех още повече.Разказах им всичко, което стана дори и за леката му целувка.
-Но Бекхюн, ти не си виновен!Аз сама си навлякох омразата му към мен.-завърших обяснението си.
-Съжалявам, че закъснях, Джи!-каза Бек с наведена глава. Не казах нищо повече, само го прегърнах. Той отвърна и усетих, че се усмихва. Чаньол само стоеше и можех да доловя ревност в изражението му. Това ме накара да се засмея на глас.
-Е, сега може ли да поговорим?-попита той като се отдели от прегръдката.
-Ами да.-съгласих се и погледнах към другото момче. Той просто кимна и се върна в стаята.
-Хайде, този път ще съм с теб и нищо няма да ти се случи.-хвана ме за ръката и тръгнахме по тъмния коридор. Осветлението бе изгасено, защото вечерния час отдавна беше минал.
Вече бяхме извън училището, когато той се спря и ме обърна с лице към него.
-Е, за какво искаше да говорим?-попитах нетърпеливо.
-Хах, като малко дете си!Колко сладко.-каза той усмихвайки се.
Но чакай, той току що да не ме нарече сладка. При тази мисъл пеперудите в стомаха ми започнаха да пърхат.
-Виж, Джей. Знам, че се познаваме едва от няколко дена, но наистина се привързах към теб.-след като каза това не можех да реагирам. Просто го гледах в красивите му очи, които бяха осветени от осветлението на двора. Беше прекрасен.
-Бекхюн....аз...-не можах да довърша, защото той продължи да говори:
-Не недей, не казвай нищо!Виждам как гледаш Чаньол. Знам, че не можеш да отвърнеш на чувствата ми.-при това изказване усетих нещо. Той ме разбираше само с поглед. Разгадаваше ме като гатанка, която дават на 3годишни деца. Бек скъси разтоянието помежду ни. Пусна ръцете ми и обви лицето ми в шепите си. Сложих моите ръце върху неговите. Чувствах топлина. Чувствах загриженост. Но чувствах същото и от Чаньол. Просто неможех да разбера към кого бяха по-силни тези чувства. Погледнах го в очите. Вече бяхме на по- малко от сантиметър разтояние и когато щеше да направи тази крачка към мен и да ни слее аз се отръпнах.
-Съжалявам, Бек!Прав си харесвам Чаньол, но със сигурност мога да кажа, че харесвам и теб. Това, че не мога да реша кого обичам наистина, ме побърква.-казах аз, пускайки ръцете му и бягайки към стаята ми. Но там ме чакаше другия проблем. Чаньол щеше да ме разпитва за какво сме си говорили. Исках да му разкажа всичко. Имах нужда да споделя с някого.
Влезнах в стаята и погледа ми веднага се закова върху Чаньол. Беше легнал на леглото си само по боксерки. Не можех да откъсна очи от това тяло. Беше...уникален. Свестих се и тръгнах към дивана когато чух гласа му:
-Е?Няма ли да ми разкажеш какво стана?-попита като се изправи и дойде до мен. Чувствах горещината от тялото му дори от метър разстояние. Трябваше да се успокоя. Започнах да му разказвам:
-Ами, Бекхюн ми каза, че ме харесва.
-Ами ти?Ти какво изпитваш към него?-от този въпрос ме беше най-много страх.
-Амм...казах му че изпитвам същото към него, но..- не можах да продължа, защото Чаньол ме прекъсна.
-Ясно, всичко ми е пределно ясно.
Той се обърна и закрачи към леглото.
-Не ме остави да довърша.-при тези думи той спря, но не се обърна към мен. Гледаше празната стена пред него.
-Искаше да ме целуне, но точно преди това да стане му казах, че изпитвам същото и към теб. След това се върнах тук.-казах това, но от негова страна нямаше реакция.
Отидох при него и го прегърнах отзад през кръста, което го накара да потрепне. Усещах топлото му тяло.Усещах и пулса му. Беше ускорен от прегръдката ми.Облегнах глава на гърба му.
-Джезабел подлудяваш ме!-каза той, при което се обърна и дори не  чакаше позволение. Заби устните си в моите. Тази целувка не беше като първата. Не. Тази беше пълна със страст. Но защо му позволявах да ме целува така страстно, а отблъсквах Бекхюн толкова безлилостно. Ръцете му шареха по тялото ми. Започна да ме избутва към леглото. Когато ме бутна да легна, той се настани над мен като отново се заигра с устните ми.  Тръгна да разкопчава ризата ми, по която все още имаше кръв. В този момент се сетих за това, което казах на Бекхюн.
-Чаньол. Не мога да го направя. Не е редно. Казах ти, че имам чувства към Бек. Но и не съм готова все още за това.-при тези думи той просто ме погледна. Целуна ме още веднъж и се отмести, за да мога да стана.
-Не се притеснявай. Когато си готова аз ще съм тук.-каза той,  подавайки ми хавлия.
-Сега влез се изкъпи, защото все още си с дрехите от по-рано. И не мога да гледам кръвта ти извън тялото ти. Наранява ме.-каза с лека усмивка.
Прегърнах го силно като му благодарих за разбирането. Влезнах да се изкъпя. Водата, под краката ми ставаше червена заради измитата кръв. Сетих се за по-рано. За всичко. Утре щях да разпитам Чаньол как ме е открил. Сега не исках да се връщам в онзи момент.
Излезнах от банята, погледнах Чан и му се усмихнах. Облякох си пижамата. Тръгнах да лягам на дивана, но ето че момчето до мен пак се обади:
-Какво си мислиш, че правиш?
-Какво?Сега не мога и да си легна ли?-не разбирах все още какво иска. Погледнах го, а той просто се усмихваше и тупаше мястото до него. Засмях се и отидох при него без да чакам втора покана. Легнах далече от него, но усетих как ме издърпа токова близо, че телата ни се бяха допряли едно в друго. За първи път от доста време бях щастлива. Обърнах се към него, така че да виждам лицето му.Не спирах да го гледам. Беше със затворени очи, но успя да усети, че го гледам, защото усмивка се прокрадна на лицето му. Прегърнах го силно, като зарових глава във врата му. Тогава усетих нещо.....