Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

29

~ГТ на Чаньол~
Не я целунах, само защото исках да изглежда достоверно. Целунах я, защото я исках и нямаше как да се измъкне при положение, че одеве ми се събличаше точно пред очите. След като се отделих от нея, предполагам се е изчервила, защото беше доста спонтанно.
- Дръж. - подаде ми листче. - Няма да говорим по темата. Ще си пишем.
- Да, правилно. - шепнехме.
" Трбява да измислим как да минем покрай всичко, което ни пази. Ако успеем да стигнем до стаята под стълбите, скоро няма да ни намерят." - това беше написала на бележката. Хванах химикалката и започнах да се правя, че мисля по някоя домашна.
" Първо трябва да съберем нещата, които ще ни трябват, за да оцелеем долу. Одеяла, храна, дрехи, осветление и естествено без теб няма да мога. "
- Джи ще погледнеш ли дали имам грешки в есето? - подхвърлих й листа и й намигнах.
- Още преди да съм го видяла знам, че ще ми е по- лесно да преброя правилните думи.- отвърна и се засмяхме. Започна да чете и когато стигна до последните няколко думи се изчерви. Погледна ме с въпросителен поглед, но почти веднага започна да отговаря. Следмалко ми върна листа.
" Довечера, когато си лягаме ще загасим лампите и ще съберем нещата, които ни трябват, за да може камерата да не види какво взимаме. Не мисля, че има нощно виждане."
Погледнах я и кимнах.
- Ще го препиша и ще ти дам да го провериш за последно, но по-късно. - казах като леко погледнах камерата.
- Мхм. Добре. - поклати глава.
Вратата се отвори и един от охранителните влезна.
- Мисля, че имате часове. - покани ни да тръгваме.
- Постоянно ли ще сте с нас?- попита Джезабел.
- Госпожице няма до тоалетната да отидете на спокойствие и внимавайте с кого говорите, защото сме навсякъде и виждаме всичко. - усмихна се мазно и тръгна след нас.
Докато вървяхме, от време на време с Джей се поглеждахме, но не смеехме да кажем нещо. Влязохме в коридора с другите ученици и охраната вече не беше след нас. Бекхюн ни видя и се приближи.
- Джезабел, какво става забога? Защо изведнъж спря да говориш с мен? - хвана Джи за раменете и й повиши тон. Тя беше на път да каже нещо, но я прекъснах.
- Няма какво да ти каже. Сега се дръпни. - хванах я за ръката и я бутнах зад мен.
- Ти пък какъв си й, че да казваш какво ще казва и какво не? - погледна ме злобно.
- Аз ли? Хмм да видим... - обърнах се към нея и я целунах. Хванах я през кръста и я доближи максимално до мен. - Още въпроси?
Усмихнах се и направо продължих с нея към стаята. Влезнахме и нямаше места, които да са едно до друго, за това седнахме далеч един от друг. Видях, че щом седна на стола зарови глава в ръцете си и легна на чина. Кай се доближи до нея и започна да говори с нея, но не можех да чуя какво.
~ГТ на Джезабел~
Не искам повече това да продължава. Да се карам с Бекхюн? Дори фалшиво да е, той не го знае и ще го приеме остро. Не го заслужава. Да не мога да мръдна от стаята си? Да не съм затворник? Всъщност в момента съм. Докато не кажа кой е убил Даяна, съм затворник. Докато бях облегнала главата си на чина, усетих нечие присъствие до мен и докато не проговори не си вдигах главата.
- Джей, прочетох бележката. Кога ще можем да поговорим за това? - Кай говореше тихо, за да не ни чуе някой.
- Няма да можем. За твоя безопасност стой настрана. Ще ти пиша бележки, за да не пострадаш.
- погледнах го със сълзи на очите.
- Защо отново плачеш? Стига. Това не е нормално. Искам да разбера какво става. - избърса ми сълзите с ръка.
- МАХАЙ СЕ! - станах, бутнах Кай назад, извиках и започнах да плача още повече. - ВСИЧКИ ОКОЛО МЕН ЩЕ УМРАТ, ЗАРАДИ МЕН.
- Джезабел, стига! - Чаньол дотича при мен и ме бутна обратно на мястото ми.
Аз не стоях мирна. Избягах навън.
~ГТ на Чаньол~
Виждах, че Джей се опитваше да избяга от разговора, но Кай не си тръгваше. При следващия отговор тя откачи. Разкрещя се и избута Кай почти до стената. Отидох и я хванах, за да си седне на мястото, но тя просто избяга.
- Не знам какво ти е казала, но те предупреждавам. Пази се, защото в момента нашата компания може да ти навлече само проблеми. - казах му и тръгнах да търся Джезабел.
~ГТ на директор Хамилтън~
- Стоях и наблюдавах камерата в стаята, в която Джезабел и Чаньол имаха час. Станаха доста неща. Видях, че Джезабел хукна на някъде и след около минута се почука на кабинета ми.
- Влез! - извиках, за да може външния човек да ме чуе.
- Няма да бъда учтива, защото изобщо не ми е до това. Искам да разкажа всичко и да бъдем свободни. Няма повече никой да страда заради мен. - Джезабел влезна и седна на стола пред бюрото ми. Очите й бяха зачервени, явно от сълзи.
- Слушам те. - усмихнах се и се облегнах назад.
- Имам едно условие. - заяви тя.
- И какво е то?- погледнах я замислено.
- Каквото и да Ви разкажа сега искам да съм сигурна, че аз, Чаньол и всеки, който е замесен в историята ще бъде в безопасност. - постави ръце на масата и ме гледаше в очите без да мигне веднъж.
- Щом ми разкажеш, ще преценя. Щом искаш защитата ми, значи има някой от когото те е страх. За това ли пазиш всичко в тайна? Добре, нека така да бъде. Ще те предпазя. Теб и който още е замесен. - съгласих се.
Разказа историята, но едно ми обягваше все още.
- Джезабел, след всичко, което ти обещах, все още се опитваш да скриеш нещо от мен. - трябваше да я накарам да изплюе камъчето. - Защо ти бяха тези книги?
- Ако Ви кажа, не мисля, че ще съм в безопасност дори и от вас. - погледна ме със страх.
- Виж, може да изглеждам зла, но никога не съм наранявала нито един ученик. Никой не избира какъв да бъде, още повече, ако не е израснал с истинското си семейство. Ще ти помогна,
обещавам. - загрижих се за нея. Посегнах към дистанционното и изключих камерата.
- Госпожо директор, аз не съм обикновен вампир. Аз се храня с вампирска кръв. Човешката и животинската тялото ми я изхвърля. Книгите ми трябваха, за да науча повече за моя вид. - гледаше надолу докато ми обясняваше, но не бях изненадана, защото вече познавах такъв вампир.
- Баща ти беше доста против това да учиш тук, но явно някак си успяла да се добереш до нас. - усмихнах се, а тя ме изгледа с неразбиране.
- Баща ми? Кой е баща ми? Познавате го. Кажете ми. - точно това се надявах да не чуя.
- Не знаеш кой е? Къде си живяла до сега?- попитах я.
- В приемно семейство. Не знаят кой ме е оставил в дома, но съм била там едва когато съм била на няколко седмици. Семейството ми ме приютило, когато съм била на 2. - всичко се навързваше.
- Джезабел, ти вече си се запознала с баща си. Взела си книгата му. Прочела си съобщението му, което е било написано за теб. Съдбата ти просто е била да се събереш с това училище. Баща ти няма как да те отдели от природата ти. - това, което й говорех, отговаряше на повечето въпроси. Виждах го в очите й.
- Ако не се бъркам, говорите за Кейлъб Томбсън? Той ми е баща? Той е бил като мен? - главата й раждаше все повече и повече въпроси.
- Да, точно така. За съжаление, неговия вид, вашия вид бива избиван заради начина ви на живот. Той правеше проучване, искаше да разбере как може да замести вампирската кръв, но попадна на грешните хора и.... мисля, че се досещаш какво последва. - известно време не говорехме.
- Знаете ли кой е скъсал страниците от книгата?- изстреля въпроса, като че ли беше най- важното в момента.
- Хората, които убиха баща ти не мислеха, че потискането на жаждата за кръв ще е достатъчно, за да ви спрат. Баща ти не беше толкова доверчив за колкото го мислеха всички. Преди да се събере с тези, които уж му помагаха сам скъса страниците и ги скри, за да може един ден дъщеря му да намери начин да живее нормално. Без да я преследват. - гледаше ме все едно очакваше да знам къде са тези страници. Не знаех.
- Баща ми е оставил загадката, за да намеря липсващото парче от пъзела. - тръгна да излиза, но се върна. - Вече свободни ли сме? Ще ни предпазите ли от Джънкук?
- Няма да кажа на никой, че Джънкук я е убил, но ще изчистя твоето име. Що се отнася до наказанието му, мисля, че ще си го получи много скоро. - усмихнах се, намигнах й и й посочих вратата в знак, че е свободна да си ходи.
~ГТ на Джезабел~
Бягах по коридорите, за да намеря Чаньол, но вместо това първо видях Бекхюн. Не казах нищо, а просто го прегърнах. Стиснах го сякаш не го бях виждала от векове.
- Може да съм безсмъртен, но ти ще ме убиеш ако не ме пуснеш. - задушавах го.
- Съжалявам, Бекхюн. Съжалявам за държанието ми, но вече няма да има такива неща. - усмихнах се.
- А ще ми обясниш ли за какво беше всичко това?- попита ме. Обясних му всичко набързо. - Не ми каза нищо за теб и Чаньол.
- Бекхюн, съжалявам, но мисля, че вече съм сигурна, че обичам него. Не искам да звучи сякаш съм те използвала, като заместител, но наистина няма как да те излъжа.- довърши с обясненията.
- Ясно. Аз ще тръгвам. Ще се видим по- късно. - усетих удара, който нанесох върху сърцето му, но сега трябваше да намеря Чаньол.
Тръгнах нагоре към стаята и влезнах направо с вратата.
- Къде беше? Никъде не те намерих. - беше се излегнал, но щом ме видя седна на леглото.
- Всичко свърши. Вече няма тайни. Няма охрана. Няма забрана. Само аз и ти. - скочих върху него на леглото и го целунах. Той отвърна на целувката ми.
- Как така?- отдели се.
Седнах до него и започнах да му обяснявам.
- Казах истината на Хамилтън. Оказа се, че баща ми е бил като мен. Тя го е познавала.- овъртах около истината за това кой е той.
- Каза ли ти име?- попита ме той.
- Кейлъб Томбсън. - обърнах се усмихната към него.
- Доста неща си разбрала? - отмести един кичур от лицето ми.
- Да и всичко ще се нареди. - обгърнах лицето му и го целунах отново.
- Чакай, ами Бекхюн? - отново ме спря.
- Преди да намеря теб попаднах на него. Обясних му за чувствата ми към теб. Казах му, че те обичам. - последното изречение го казах по-бавно, защото не знаех дали ще ми отвърне със същото.
- Обичаш ме? - погледът му ме изплаши. Гледаше ме изненадан и и с въпросителен поглед.
- Обичам те с цялото си сърце. - повторих, но по- уверено. Той само се усмихна и ме обърна, така че да съм легнала под него.
- Джезабел Томбсън, и аз те обичам.
- Кажи го пак. - усмихнах се.
- Кое? - знаеше кое, но се правеше на ударен.
- Историята с цялото ми име.
- Джезабел Томбсън, обичам те.
- Знаеш ли как ми действа да чувам това име от твоята уста? - прехапах си устната.
- Сега ще разбера. - започна да ме съблича и при всяко  разкопчано копче, оставяше целувки по тялото ми. Събляках му тениската.
Отделих се от него.
- Имам нужда от душ. - казах ставайки.
- Точно сега ли? - изгледа ме тъжно.
- Но съм твърде уморена и мисля, че ще имам нужда от помощ. - казах с лека усмивка. При тези думи той скочи от леглото и ме вдигна на ръце. Влезе в банята, започна да пълни ваната и докато я чакаше да се напълни не спираше да ме целува. Вкара ме под душа, все още с половината дрехи на мен. Той беше с панталоните си. Бързо се отървахме от всички тези неща по нас.
Ваната беше пълна и нежно ме постави да седна. Настани се пред мен. Обърна ме и ме прегърна в гръб. Усещах всяка част от него. Намести ме така че да седна в него и усетих как бавно и нежно проникна в мен. Хванах се отстрани за ваната и се движех върху него. Ръцете му ме държаха и шареха навсякъде по тялото ми. Целуваше гърба ми, врата ми и оставяше смучки където му падне.
- Чаньол, ахх, малко ми остава. - казах през тежкото дишане.
- Не издържа много. Явно много си ме желала. - при изричането на тези думи спря да се движи. Обърнах се към него, а той просто ме гледаше.
- Защо спря? - попитах го с умолителен поглед.
- За да те накажа, за това, че си се въздържала толкова време. - отвърна и ме погали по бузата.
- Как да издържа повече с теб. Ти си... - не можех да продължа изречението.
- Какъв съм? - посочи си ухото.
- Уникален си. Навсякъде, във всяко отношение. - отвърнах по-тихо и разбих устните си в неговите.
Той се намести и отново се задвижи в мен, но не му отне много да ме докара до ръба. Последва дълбока въздишка от мен, което беше знак, че бях до тук, а той се усмихна през целувката.
- Време е за истинския душ.- хвана ме и ме остави сама във ваната, но не си тръгна. Остана и изми косата ми, тялото ми. Пренесе ме обратно в леглото. Не ме остави даже да се облека. Легнахме. Завихме се и заспахме в прегръдките си.