Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

28

Бях в дилема дали да избягам сама на някъде или да обясня всичко. Ако кажех истината щях да забъркам много хора в това, а ако избягам ще оставя Чаньол тук и не знам какво ще направи той.
- Аз ще обясня, Госпожо.- Чан закрачи към учителите.
- Няма да ме измъкваш от моята каша. - хванах го в опит да го спра, но той не реагира и ме помъкна след него.
- Много добре. Очаквам, ако може това да се случи днес. - директорката беше наперила гърди.
- Бях с Даяна на разходка. Искахме да разгледаме дълбоките гори зад училището. Започна да се стъмва и чухме вой. Беше вълк. Започнахме да бягаме и...
- Ако ще ме лъжеш, по- добре измисли нещо по- добро, защото знам, че Джезабел е била в библиотеката. - Библиотекарката прекъсна Чаньол.
- Защо мълчиш? Няма ли да кажеш нещо? - всички гледаха мен. Не знаех какво да обяснявам. Нямаше как да излъжа, за това седнах на земята и разказах всичко. Чаньол се ядоса и започна да удря и да рита дърветата.
- Какво правиш? Не виждаш ли, че знаят, че съм била тук? Как можех да ги излъжа. - попитах го.
- Не е времето сега за лични разговори. - охраната на училището даже не позволи на Чан да ми отвърне.
- Защо не каза на някого за това?- сочеше Даяна или поне това, което беше останало от нея.
- Какво да кажа? Госпожо директор,  нещо уби Даяна. Бяхме в гората, защото исках да потърся едни книги и не ме оставиха да дойда сама.- изправих се и говорех на около метър или два разстояние от тях.
- А за какво изобщо са ти били тези книги? Знаеш, че можеш да помолиш ръководството да ти даде нещо, което търсиш. - Библиотекарката говореше загрижено.
- Вие не разбирате. Не мога да ви кажа защо са ми тези книги или още повече какви са тези книги. - правех малки крачки назад.
- За какво ти е книгата на Кейлъб Томбсън? - попита директорката, госпожа Хамилтън.
- Книгата? От къде знаете? - погледнах към старицата от библиотеката. - Няма шанс да ви кажа. Чан съжалявам, но ако разберат каква съм ще ме убият.
- Джезабел, каквото и да става съм с теб. - изшептяхме си.
- Бягай!- тръгнахме надолу по склона.
- Трябва да ги хванем. - чух, че охраната се обади по радиостанцията, а Хамилтън каза, че ще се оправи с нас.
- Мисля, че директорката не е човек. - казах през тежкото дишане.
- Мислиш? Как очакваш човек да ръководи училище за свръхестествени създания? Тя е фея. - просто спрях на място.
- Сега ли реши да ми го кажеш? Няма шанс да избягаме докато сме в гората. На нейна територия сме. - стояхме измежду дърветата и мълчахме.
- Много лесно се отказвате. - чухме глас, идващ някъде над нас. Погледнахме и я видяхме. Беше с огромни крила. Не беше като феите от приказките. - Докато не разбера за какво ви е трябвало информация ще ви наказван всеки ден след часовете да стоите още няколко часа, ще засиля наблюдението над стаята, за да нямате контакт с никой и изобщо не си и мислете за телефони.
- Ако си мислите, че скоро ще получите отговори добре. Задържайте ни. Изолирайте ни.- говорех уверено докато тя ни водеше към училището.
-  Не знам дали ще е добра идея да я дразним още.- Чаньол ми говореше тихо на ухо.
- Искам да мълчите. Сега отивате направо в стаята си. А теб Джезабел ще те обвиня в убийство. Не знаеш кога да спреш да говориш? Добре, но ще си понасяш последствията, след като не казваш кой я е убил. - погледнах надолу и не проумявах какво ще правя. Ако кажа, че е бил Джънкук ще му се размине, защото баща му познава директорката и пак ще стане така, че аз да го отнеса. На всичкото отгоре, ако Кук разбере, че съм го изпортила не знам какво да очаквам от него.
~ГТ на Чаньол~
Погледнах Джей. Беше с наведена глава. Плачеше. Това бе отчаяната Джезабел, която не бях виждал отдавна.
- Хей. Спокойно. Ще се справим с всичко. Заедно. - усмихна й се, а тя кимна.
- Колко сладко, но не мисля, че можеш да й помогнеш. Когато съветът разбере, че вампир е убил друго създание ще я убият, защото иначе ще стане война между видовете. По-добре един погубен живот на убиец, вместо стотици невинни. Пък и все пак Даяна беше от моя вид. Малко или много я харесвах повече от вас. - и двамата гледахме към нея.
- Прави каквото искаш с мен, само не намесвай Чаньол в нищо. Той не беше с мен онази вечер. Аз му разказах какво се е случило. - Джей вече не говореше толкова уверено.
- Ако ми кажеш кой беше с теб няма да му споменавам дори името. - спряхме и Хамилтън се обърна към Джи.
- Бяхме само аз и Даяна. - Господи, тя продължаваше да затъва в лъжите си.  Вече бяхме пред входа на училището и събрахме доста погледи. Видях как Бек тичаше към нас, но охраната го спря. Той го избутва още по- силно и дойде точно до нас.
- Джезабел, какво става? Защо ви държи така все едно сте престъп....
- Млъкни и се махай преди да съм хванала и теб. - повиши тон директорката. Той просто се отдръпна и гледаше Джей с загрижен и леко ядосан поглед. - Ако се наложи отново да се отърва вам от някой, няма само да го скастря.
Влезнахме в стаята.
- Какво ще правя? Как ще се оправя с тази бъркотия? - Джей обикаляше стаята и се вайкаше.
- Първо седни и се успокой. Трябва да помислим хубаво какво ще кажеш пред съвета, защото която и истина да кажем.... умираш. - само при мисълта да живея сам тук се натъжавах.
- Трбява да измисля трети варянт, но за да успея трябва някакси да стигна до Кай, за да му кажа да се прави, че сякаш не е бил с нас в гората. Не трябва и да ме хващат, защото не знам какво ще стане, ако тази злобарка разбере, че разговарям с някой освен него.
Вратата се отвори и се изправихме.
- Сега ще монтирам камера вътре в стаята и отпред пред вратата. Ако се опитате да ги махнете ще сложа нови. - усмихна се фалшиво. Джей измрънка и тя я чу, защото се обърна и вдигна вежда. - Нещо против?
- Всъщност да. Нарушавате личното ни пространство. Ами ако се обличаме? - попита Джей.
- Ще се обличате в банята. - отвърна Хамилтън.
- Ами, ако.... Какво друго можем да правим? - попита ме тихо на ухо.
- Сещам се едно нещо, но.....
- Ами, ако имаме сексуален контакт? - избора на обяснение ме накара да се усмихна.
- Ваш избор. Този човек ще ви наблюдава. - посочи към един чичко на около 50 години. Усмихна се мазно на Джей, а тя направи погнусена физиономия и извъртя очи. - Довиждане за сега.
- Ах как я мразя. -Джезабел метна една обувка по вратата.
- Хареса ми как обясни правенето на любов. - усмихна се и я хванах през кръста.
- Нямаше как да й кажа го кажа в прав текст. - засмя се и погледна надолу.
- Още един въпрос. Каза го, заради камерите или защото наистина мислиш, че ще го направим? - наведох се на нивото на очите й и подпрях брадичката й с пръсти.
- Ам....мисля, че трябва да се оправяме за училище. - измъкна се доста бързо. Значи е мислела за това.
- Да. Да трябва. - и двамата си взехме раниците и излезнахме.
Докато вървяхме всички ни гледаха. Кай ни видя и се опита да говори с нас.
- Хей, хора какво става? - попита ни той. Ние се направихме, че не сме го чули. Видях, че Джей му бутна някаква бележка. - Добре ясно. До после.
Тръгна си и следващия беше Бекхюн. Той направо спря Джезабел прегърна я и я целуна.
- Ще ми кажеш ли какво стана одеве и защо си с него?- тя се опитваше да мине, но той не я пускаше. Върнах се и я дръпнах да върви с мен.
- Не искам Бекхюн да ме мрази, Чаньол. - стичаха се сълзи по бузите й.
-Скоро всичко ще свърши, но сега мисля, че трябва да постигнем точно това, за да не говорят с нас, иначе ще пострадат. - все още я държах за ръката. Огледах се и видях Ай Ем и Таейънг да се смеят. Обсъждаха ни. Закрачих по- бързо и скоро влезнахме в стаята. Седнахме двамата. Часът започна и свърши, сякаш за миг.
- Отивам до тоалетната и после ще дойда за другия час. - каза Джезабел и тръгна.
~ГТ на Джезабел~
За всичко е виновна онази старица, която си отваря устата твърде много. Трябва и тя да понесе някои последствия. Излъгах Чаньол. Не отивах до тоалетната. Отидох в библиотеката, за да накажа клюкарката, която ми обърка плановете.
- Какво постигна като си отвори устата? Спечели ли нещо? Повече пари или гордост? - бях я затиснала н ниското сточле, на което стоеше по цял ден.
- Трябва да си доволна, че не казах повече. Знам какво пише в книгата. Знам каква си. Знам кой е Кейлъб и те познавам много повече отколкото предполагаш.-отвърна ми със самочувствие.
- Кажи ми какво толкова знаеш. - бях повишила тон.
- Храниш се с вмпирска кръв. Превръщаш се в чудовище. Бавно, но видимо се превръщаш във баща ти. - отвръща ле ми спокойно.
- Баща ми? Аз не познавам баща ми, какво остава ти да го познаваш. Ти си една полудяла дърта библиотекарка, която не знае какво говори и търси внимание. - пуснах я и се изправих.
- Не съм тази, за която ме мислиш. - с тези думи се изправи и се превърна в 30 годишна жена.