Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

14

Започнах да се дърпам, за да се освободя. Мислех, че ще успея да се измъкна, защото съм по-силна от обикновен вампир, но първо, че не се бях хранила отдавна и второ- беше си ме направо оковал с вериги.
-Спокойно. Нито някой ще успее да те измъкне, нито те ще успееш да ги счупиш.-каза, докосвайки лицето ми.-Днес ще те оставя на мира. Може да започнеш да се страхуваш когато слънцето залезе.-намигна и излезе от стаята.
Не знаех къде се намирам. Не знаех как да се измъкна този път. Къде ли са приятелите му? Дали Ви знаеше за това? Имах много въпроси в главата. Леле! Ами Бекхюн? Дали са го намерили? Той няма да помни нищо и няма да може да им обясни какво се случи! Ама и той какъв идиот е. Отидохме да се забавляваме, а се налива като невидял. Просто се отпуснах на леглото все още обмисляйки ситуацийте.
~ГТ на Бекхюн~
~Връщаме се в предишната нощ~
-Помня, че започнах да пия, МНОГО! Видях Джезабел да влиза в тоалетната и я последвах. Следващото, което помня е как някой здравата ме удряше, но преди да загубя съзнание видях нападателя ми, да отвежда Джезабел. Не можех да стана поради две причини:
Първата е, че бях твърде пиян, за да се задържа на краката си, а втората- този яко ме преби.-разказах на всички докато все още стоях седнал в тоалетната на дискотеката.
-Как така не видя кой я отведе?- хвана ме за яката Уонхо и ме разпитваше нервно.
-Не помниш ли какво си правил между времето когато си влезнал в тоалетната и отвличането на Джей?- обади се накъде отзад Кай.
-Не, съжалявам!-толкова дълбоко потъвах в лъжите си, че после можеше да не излезна от тях. Естествено, че помнех как бях на път да изнасиля Джезабел. Как мога да го забравя? Никога няма да си го простя. Тя ще ме намрази.
-Добре! Хайде да го вдигнем и да си вървим, защото трябва да я открием час по- рано. Не знаем какво ще й направят!-каза Чаньол, вдигайки ме от земята.-С теб по-късно ще се разправям.-прошепна ми той. Дали знаеше какво съм сторил?
~ГТ на Джънкук~
~Отново в настоящето~👅
Започнах да се приготвям за вечерта. Исках да гледам как се мъчи. Взех няколко лекарски инструмента. Запасих се и с върбинка- това растение е като киселина за вампирите. Напоих въжета с върбинка и отидох към стаята й. Не можех да чакам до довечера. Влезнах в стаята, а тя веднага погледна към мен.
-Май ще подраним с забавленията.-казах и започнах да я разкопчавам. Сложих я в седнало положение и отново я завързах, но този път я вързах с въжетата с върбинка. Отгоре им сложих отново веригите, за да не разкъса въжетата. Сложих едно и в устата й, ако поемаше достатъчно отрова щях да я отслабя. Започна да се гърчи. Знам, болката беше ужасна, но ми харесваше да я гледам как се мъчи.
Едва след няколко минути виждах потта по цялото и тяло. Опитваше се да остане будна. Дишаше тежко заради върбинката в устата й. Само по погледа й можех да усетя как ми се молеше да я освободя. Хаха! Аз тепърва започвах. Имаше още няколко часа до залеза. Излезнах да се нахраня.
~ГТ на Джезабел~
Джънкук излезна. Веднага след него влезна Ви.
-Виж, Джезабел. Съжалявам. Не мога да ти помогна. Ти наистина не трябва да живееш. Вампири като теб са ги убивали, защото когато осверипявали не можели да бъдат спряни.-каза той.Аз просто си клатех главата и си дерях гърлото, защото се опитвах да го извикам да ме освободи. Той просто излезна. Започнах да плача. Мислех, че му пука за мен. Отново съм била заблудена. Исках да се предам. Исках отровата да ме убие тук и сега, но един човек ме накара да се боря. Чаньол!
Слънцето вече беше залязло. Джънкук още го нямаше. Надявах се да ме е забравил. Едва ли.
-Оп! Не, няма да губиш съзнание. Искам да си будна за всичко, което ще ти причиня.-това беше той. Когато му чух гласа си вдигнах рязко главата. Бях с полузатворени очи. Това нещо в устата ми ме убиваше бавно и мъчително. Кук просто щеше да направи смъртта ми по-лесна.
Успях да го видя. Беше с някакъв калъф в ръцете. Постави го на шкафа и го разтвори. Вътре видях всякакви ножчета, спринцовки, клещи и т.н. Започнах да ридая по-силно в знак да спре с това. Умолявах го с най- силните викове.
-Хм?Яво върбинката в устата ти е изветряла.- каза явно раздразнен от виковете ми. Махна въжето от устата ми, напои го наново и пак го мушна на мястото му. Не можех да издавам никакви звуци.
Хвана едното ножче. Качи се на леглото. Усмихна се и леко прекара острието по врата ми. Задвижи го надолу по цялото ми тяло. Когато стигна до бедрото ми го натисна и започна да ме порязва. Спря на коляното и го извади. Повтори същото и на другия крак. Не можех да викам, просто издавах леки стонове. Но за сметка на това сълзите ми се лееха като водопади.
След това остави кръвта ми да се лее по чершафите. Тези бели чершафи вече бяха покрити с кръвта ми. Аз бях покрита в кръв, пот и сълзи(За ева, тита и поля😉-вие ще разберете).
Седна на стола срещу мен. Започна да си върти ножчето в ръката и ми се усмихваше.
-Не се отпускай. Това е едва началото. Нямаш и на представа какво съм ти подготвил.-каза и напусна стаята.
Просто извъртях очи. Нямах повече сили. Единствено мисълта за Чаньол ме държеше.