Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

15

~ГТ на Чаньол~
Вече 2ри ден не знаехме къде да я търсим. Нямаше и никакви следи. Е, имаше една, но тя не беше достоверна. Бекхюн беше много пиян и нямаше как да сме сигурни какво е видял. Обмислях възможността групичката на Джънкук да е замесена. Знам, че не понасят Джезабел, но не биха стигнали до отвличане. За сега нямаше да ги замесвам.
~ГТ на Бекхюн~
Обикалях стаята, опитвайки се да си спомня кой отвлече Джи. Не се получаваше. Как можах да се напия така. Леле какъв глупак съм.
Реших да излезна на въздух. На двора видях Ай Ем и Таейънг. Тръгнах към тях, но чух че говорят за нещо и просто се спрях и застанах зад едно дърво. Знам, клюкарка съм голяма.
-Какво ли ще правят с нея?-попита Ай Ем.
-Сигурно ще я убият, ако вече не е мъртва.-отвърна му Таейънг.
-Дали беше добра идея да им казваме къде е онази вечер?-проговори отново Ай Ем.
-Какво ти става?Знаеш, че е опасна. Трябваше да го направим.- убеждаваше го Таейънг. Но за кого говореха? На кого са казали къде е Джи?
Побягнах и се надявах да не са ме видяли. Влезнах в стаята на Чаньол направо с вратата. Обясних му за разговора, който чух, но не забравих да спомена и, че те не казаха име. Все още не знаехме кой я е отвлякъл. Чан не каза нищо, стана и тръгна на някъде.
-Къде отиваш?-попитах го като бягах след него.
-Тези двамата, ще ги убия! Правеха се на приятели и я предадоха. Сега тя може да умре заради тях, затова ще ги убия.- каза видимо много разгневен.
-Почакай! Поне да извикаме и останалите. Не можем да се бием сами срещу тях. Глутницата им ще ни убие в мига, в който ги докоснем.-обяснявах му търпеливо.
-Добре. Спря се и тръгнахме към стаята на Кай и Уонхо.
-И, хей! Никой няма да умира. Нито Джезабел, нито Ай ем или Таейънг. Ти не си такъв. Не си чудовище.-хванах го за рамото и му говорех спокойно. Чан просто извъртя леко глава и кимна. Скоро бяхме в стаята на момчетата. Обяснихме им сигуацията и се отпръвихме към сварталището на върколаците, което се намираше зад училище.
-Ти! Копеле такова, как можа да го направиш?- Чаньол вече държеше Таейънг за гушата и го беше опрял в стената. Аз бях хванал Ай Ем, за да не тръгне към него. Кай и Уонхо пазеха другите трима върколака, които вече бяха извадили ноктите си и ни ръмжаха на среща.
-Хаха! Какво? Да не мислеше, че наистина сме започнали да я търпим? Нямах и намерение да се правя на приятел, но когато Джънкук ми разкри плана си, просто не се сдържах. Искам я мъртва. Реших да му помогна да се добере до нея.-говореше едвам, едвам Таейънг, защото се задушаваше. Джънкук!? Той ли беше нападателя. Той наистина ще я убие. Трябва да я намерим по най бързия начин.
-Ще те убия! Ще убия и двама ви!- изръмжа Чаньол, като погледна към Ай Ем.- Но първо ще разбера къде е. Вие ще ми кажете и може да се позамисля над убийството ви.
Чан пусна Таейънг и го замъкна на някъде, а аз и Ай Ем ги последвахме.
Озовахме се на една скала. Чаньол отново хвана Таейънг за яката, но този път го провеси през ръба на скалата.
-Ще ми кажеш или ще умреш? Не е толкова трудно да решиш. Ако ми кажеш без много да се бавиш ще те пощадя. Ако не ми кажеш, ще умреш и след това ще повторя разпита, но с приятела ти.-обясняваше спокойно като накрая посочи Ай Ем.
-Хайде Ай Ем, кажи къде я е отвел.- говорех тихо на Ай Ем. - харесвам те. Не искам да умираш. Спести си всичко това и просто кажи къде е.
-Там е проблема. Той не ни каза нищо повече. Само искаше да разбере къде да я намери.- каза Ай Ем. Обърнах се към Чаньол и му казах това. Той се обърна към мен, но после отново срещна погледа си с върколака в ръцете му. Въздиша и го пусна обратно на земята.
-Искам да разберете къде е. Ако Джънкук после ви заплашва аз ще се оправям с него. Но разбера ли, че днес сте ме излъгали ще ви убия по най- мъчителния и бавен начин.-каза Чаньол и си тръгнахме.
~ГТ на Джезабел~
Слънцето залезе. Отново дойде момента, в който Джънкук ще ме наранява. Не закъсня. Влезна в стаята. Виждайки изтощеното ми тяло, се усмихваше.
-Какво ще правим днес?-попита като започна пак да напоява въжетата с върбинка. Когато дойде ред на това в устата ми намерих удобен момент да проговоря.
-М-моля те! Спри!Н-н-не мога повече.
-Не можеш?Но аз нищо не съм ти направил.-каза докосвайки раните на бедрата ми. Изстенах от тези докосвания, защото болката беше непоносима. Върна обратно въжето в устата ми като отново усещах изгарянето в устата ми.
Дойде до мен. Разкопча ми ризата, с която бях онази вечер. Хвана едно ножче и започна да прави леки разрези по корема ми. Започна да облизва кръвта от тялото ми. Опитвах се да мръдна, но колкото повече мърдах толкова повече тези въжета ме изгаряха. След като не остави място без разрез по мен ме остави с разкапчана риза и течаща кръв. Излезна от стаята. Загубих съзнание. Бях загубила твърде много кръв. Започнах да си мисля защо още никой не ме е намерил. Чудех се дали изобщо ме търсят. Надявах се всичко скоро да приключи.