Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

5

Стана време за вечеря, бях проспала обяда. Отново нямах апетит. Всички на масата ме гледаха притеснено, освен естествено Ай Ем и Таейънг. Те си говореха нещо и дори не поглеждаха останалите. Човърках си яденето когато телефона ми извибрира:
Непознат: Хей, исках да разбера как си след случката сутриннта?

Аз: Ъмм, теб какво те интересува? Дори не те познавам.

Непознат:Оу да забравих, че ми нямаш номера.Аз съм- Чаньол.

Аз:Добре, но откъде ми имаш номера, и отново какво те интересува като ти беше виновен за вчерашното ми състояние.

Чаньол: Ахъм? Ти забрави ли кой беше зо теб цяла нощ, кой те топлеше и на кого леглото използваше?Хъх!Неблагодарница.

Аз:Ето пак се започва. Писа ми, за да ме обиждаш отново ли?

Чаньол:Не! Исках да видя как си наистина. Никога не съм мислел, че се чувстваш така и в момента се чувствам ужасно.

Seen.

Дали той наистина съжаляваше, дали го беше грижа за мен? Трябваше да проверя сама. Станах като казах на приятелите ми, че отивам до тоалетна, за да не ги притеснявам.

Аз:Чакам те пред столовата, трябва да поговорим.

Чаньол:Сега?Но още вечерям!

Аз:Тръгвай, ако искаш да ти простя.

Seen.

Щом изпратих съобщението, той веднага се появи пред мен.
-Хайде да се разходим в градината.Хм?-попитах го аз.
-Нали искаше да говорим. Защо ще ходим в градината?-заразпитва ме.
-Защото приятелите ми мислят,че съм до тоалетна и не искам да ме видят с теб. Не искам да загубя единствените ми приятели тук.-обясних му вече нетърпеливо, защото видях, че се запътиха към изхода на столовата.
-Добре, добре хайде!-съгласи се.Най-накрая!
Вървяхме в мълчание, беше тъмно а луната осветяваше градината и беше прекрасна гледка. Наслаждавах се на момента, докато един въпрос не изплува в съзнанието ми.
-Ъмм. От къде ми взе номера?
-Оу, ами сутриннта когато приятелите ти те оставиха в стаята помолих Ди да ми даде номера ти.-обясни ми. Но защо ще му е номера ми. Няма значение, това сега не е важно.
-Наистина ли ти пука как се чувствам?-попитах го като се спрях.
-Да, след сутрешното ти избухване започнах да гледам по друг начин на всичко. Не знаех, че ти е толкова трудно. Изглеждаш много уверена в себе си. Но всъщност си едно крехко момиче.- каза стоейки до мен. Не усетих кога ме беше хванал за раменете. Не знам какво почуствах току що.
-Ам, да аз.. Крехко момиче. Чакай какво?Как? Кога успя да разбереш каква съм като от самото начало ме мачкаш?-казах отдръпвайки се от захвата му.
-От кога започна да изпитваш вина заради мен?Защо ми причиняваш всичко това?Първо ме караш да се чувствам нищожна, след това пеперуди изпълват стомаха ми.-говорех аз с пълни вече очи.Не този път нямаше да плача. Уморих се. Бях уморена и от всичкото това недоспиване и гладуване.
-Джей, моля те успокой се!- каза той приближавайки се и хващайки ме с едната ръка за китката, а с другата обгърна бузата ми. Погледнах го в очите. Ахх, тези очи. Какво ми става?Не може да го харесвам!Той се държа с мен отвратително!Но сега просто не усещам това, което чувствах сутриннта.Гледахме се известно време.
Той пусна ръката ми и хвана и другата ми буза. Вече държеше лицето ми в шепите си. Приближи се до мен. Останаха няколко милиметра между нас. Погледнах надолу, но той повдигна главата ми. Усещах дъха му върху устните си. Желаех го. Наистина исках да ме целуне в този момент. Подпря ме в едно дърво, погледна ме за последен път в очите и....МЕ ЦЕЛУНА!
Тази целувка, беше прекрасна, не исках да свършва, но ето че всичко това- гладуване и недоспиване ме настигат. Просто се отпуснах в ръцете му. Той ме вдигна и ме заведе в стаята ни. В този момент толкова се радвах, че сме в една стая, че нищо друго не ме интересуваше. Малко след като тръгнахме към стаята аз просто затворих очи в прегръдките му.
~ГТ на Чаньол~
Това, че я усещах толкова близо до себе си, усещах устните и в моите. Това ме направи толкова щастлив. Но в следващия момент нещо се случи. Тя се отпусна в ръцете ми. Не я бях оставила да спи първата вечер. Не искаше да се храни. Беше изтощена. И тази сутрин аз просто я довърших. Вдигнах я на ръце и тръгнах към стаята. Усетих как главата и се отпусна на рамото ми. Сега наистина беше загубила съзнание. Влезнах в стаята и я поставих на леглото. Нямаше начин вече да я оставя да спи на дивана. Трябваше да й махна униформата, не можех да я оставя с нея. Започнах да разкопчавам копчетата й, като се опитвах да не гледам полуголото й тяло, но нямаше как да и сваля сакото и ризата. Поглиднах я. Тя беше толкова слаба и крехка. Как съм могъл да я ударя. След всичкото това гладуване ребрата й се виждаха. Чувствах се ужасно. Облякох й пижамата:

След това се съблякох тъй като спах само по боксерки. И легнах до нея. Прегърнах я силно като внимавах да не я счупя. Усещах топлото и тяло в моето. Това чувство ме направи щастлив. Заспахме сгушени.
~17.09.2019(сряда) 5АМ~
Събудих се пръв и набързо спрях алармата. Видях, че тя още спи и реших днес да я оставя да почива и не отидохме на училище. Беше много красива. Не спирах да я гледам, но ме притесняваше това, че не се събужда...