Supernatural love👄💝 ( Chanyeol, Baekhyun, Girl)

21

~ГТ на Чаньол~
След караницата ни тя избяга от стаята. Не знам защо я ударих. Не исках да я нараня, но и тя ме нарани при това по най- ужасния начин. Не я мислех за такава. Седнах на леглото и гледах в пространството. Чудех се дали да й простя. Чудех се дали си заслужава да се боря за това момиче. Като гледам нея не я интересува с кого ще бъде и мисля, че ще е добре да я пусна. Ще е добре да не сме заедно и ще трябва да освободя мислите си от нея. Може би, ако друго момиче влезне в живота ми ще успея да я забравя. Да!Точно това ще направя. Много момичета в училище ме искат, просто ще трябва да гледам на тях по различен начин, а не като поредната играчка.
~ГТ на Бекхюн~
След като я върнах в стаята й се прибрах в моята и се оправих за училище. Изкъпах се. Сложих си униформата и тръгнах за часовете.
Видях Кай и тръгнах към него, но в следващия момент погледа ми засече и Джезабел, която се спря при него. Говореха нещо, а тя плачеше, последва прегръдка, която знам, че не означаваше нищо, но ме накара малко да ревнувам, че не можех аз да я успокоя. Когато се отделиха тя продължи по пътя си, а аз отидох при Кай.
-Здрасти! Какво става?-поздравих го.
-Ти ми кажи! Джезабел и Чаньол са се скарали толкова сериозно, че Чан я е ударил.- при тези негови думи побеснях.- Видях, че под окото й имаше синина, а когато си тръгна куцаше. Надявам се тези наранявания да не са от него.
-Не мога да повярвам, че го е направил! Твърдеше, че я обича! Тя избра него пред мен и за какво? За да се държи така с нея! Вярно е, че му изневери, но това не му дава право на такива неща!-бях ядосан наистина много.- Мисля да си поговоря с него още сега.
~ГТ на Кай~
След като се изказа хукна към стаята на Чаньол. Тръгнах след него, защото не знаех какво може да направи. Влезнах след него в стаята и затворих вратата, но той вече го беше вдигнал от леглото и му викаше:
-Ти не си никакъв мъж щом посягаш на момиче! Ти си просто един нещастник, който не знае какво е да обича истински! Не заслужаваш момиче като Джезабел!
- Оу! По- спокойно Ромео! Взимай си я тая курвичка. Не ми трябва. Даже може да я вземеш в твоята стая, защото ще я изхвърля като мръсно коте от тук.- отвърна. Отвърна ми с такава усмивка. Мазна и саводоволна усмивка.
Ударих го. Ударих го не, защото ме дразнеше, а заради начина, по който говореше за най- прекрасното и нежно и невинно момиче на света. Тя наистина не заслужава това. Пуснах го и излезнах от стаята. Тръгнах да търся Джей. Обикалях къде ли не. Стигнах до столовата. Беше толкова празна, че чак тишината ме плашеше. Надуших кръв. Вампирска кръв. Влезнах в кухнята и.....
-Джезабел! Не!Какво си направила? Защо?Заради онзи ли?-тя лежеше на пода с рани по ръцете и корема. Тя ме погледна. Усмихна ми се леко и последното нещо, което каза беше: ,,Бекхюн...обичам те!Не знам защо избрах него.Съжалявам, че те нараних, но това повече няма да се случва." Загуби съзнание. Започнах да я бутам в опити да се събуди, но без успех. Превързах й раните с кърпите за съдовете и я вдигнах на ръце. Заведох я при сестрата.
-Момче!Какво е станало?-започна с въпросите докато и преглеждаше раните.
-Ам не знам! Намерих я така в кухнята на пода и просто я доведох, но имаше много кръв и мисля, че няма много време. Тя също така не се храни с човешка кръв, а с вампирска.
-Добре!Само спокойно. Седни там. Не мисля, че е добре за теб да я гледаш така. Даже направо излез.-побутна ме тя към вратата.
-Моля Ви, помогнете й!-казах и тя затвори вратата пред лицето ми.
Обадих се на Кай. Той дойде наистина бързо. Разказах му какво е станало.
-Бек, съжалявам! Аз съм виновен.-прегърна ме.
-Моля? Защо да си виновен?- не разбирах.
-Видях Джезабел да плаче и я сплях в коридора. Успокоих я и тя ми каза, че ще оправи всичко и всичко ще си дойде на мястото. Не мислех, че това е решението й.-не можех да повярвам на ушите си. Не исках да повярвам, че тя си е мислила, че ще ни е по- добре без нея.
~ГТ на Чаньол~
Чудех се как да се влюбя в длуго момиче. Вървях по коридора и се заглеждах във всяко момиче, което заглеждаше и мен. Просто не мога да си харесам друга. Всички са толкова еднакви. Всички искат едно и също. Влезнах в стаята разочарован. Часа започна и госпожата вкара ново момиче в класа, с което трябваше да се запознаем и приемем лесно, защото била чувствителна. Седна на чина зад мен. Не обърнах внимание в началото, но дочух, че се казва Шила. Часа свърши и тръгнах да ставам, но новото момиче се блъсна в мен и се върнах на мястото си. Усетих аромата й. Миришеше на...не знам просто беше уникално. Косато й беше дълга и тъмна. Очите й ме гледаха виновно и загрижено. Виждах, че устните й мърдат, но не чувах думите й, защото бях заслепен от...нея? Може ли тя да е момичето ми?
-Хей? Ехо? Добре ли си? Много съжалявам. Доста съм непохватна и като за първи ден тук не започнах добре. Не искав да си създавам врагове още днес.-не й спираше устата, но някак си го сметнах за сладко.
-Хаха! Няма проблем! Спокойно!- усмихнах й се, защото изглеждаше все едно е видяла призрак. Станах и я хванах за рамената.- Но внимавай, има ученици, които не са толкова добри като мен.
-Ъм как се казваш?-вече бях с гръб към нея когато изръси това.
-Чаньол!-казах и просто излязох от стаята.
~ГТ на Джезабел~
Последото, което помня преди да загубя съзнание беше Бекхюн. Радвах се, че той щеше да бъде последния човек, който виждам преди края. Казах му всичко, което мислех в този момент. Затворих очи и се отпуснах.
~12 часа по-късно~
Усетих, че се събуждах. Не исках. Не исках да продължавам да живея, но какво очаквам? Бекхюн да ме остави толкова лесно?Отворих очи и видях всички тръбички, които минаваха през цялото ми тяло и вливаха доста количество кръв. Все още се чувствах замаяна и не помръднах. Някой влезна в стаята. Това беше сестрата.
-Здравей, мила! Как си? Чудо е, че се събуди толкова рано.-говореше ми, но единственото, което можех да направя бе да заплача.- Хей! Какво става? Защо плачеш?
-Моля Ви! Не искам да живея този живот. Моля Ви, ако наистина мислите доброто на всички! Оставете ме да умра.- започнах да викам и да се въртя в леглото. Сестрата се опита да ме успокои, но не се получаваше. Явно от виковете, още някой влезе. Не можах да го видя. Дойде и ме хвана за раменете. Видях го. Това беше Бекхюн. Веднага спрях. Исках да викам и да ритам още повече. Не можех да мръдна. Той ми действаше така. Чувствах се все едно нямам никой друг на моя страна.
-Бекхюн!- казах спокойно.
-Да принцесо! Моря те искам само да си спокойна!Тук съм!- тези думи ми напомниха на Чаньол. Той ми беше казал същото, но ето, че не издържахме много. Прегърнах го силно. Той се отдели от мен.- По- полека. Все още си слаба. Не искам да те счупя. А пък и още не си се хранила.
-Знам.- казах и сведох глава надолу.
-Не си мисли, че ще оставя нещата така. Изцедих ти малко от моята кръв.- подадох й едно малко шишенце. Тя го отвори и го изпи много бързо. Видях желанието за още, но не трябваше да излиза извън контрол. Легнах до нея прегърнах я и заспахме. Цяла нощ се притеснявах за нея и не можях да спя. Но като я гледах колко хубаво й беше с мен просто не чувствах умората. Това беше единственото нещо, от което имах нужда сега. Да я виждам в безопасност и в моите прегръдки.