Изгубена страст

Първа глава

-Господи, закъснявам! – извиках, ставайки от леглото. Днес е първият ми ден в университета. Навик ми е да закъснявам, но точно днес не можех да си го позволя. Като всички на моята възраст, на двадесет и една години, и аз съм малко притеснена от предстоящето ми ново начало в нов град, с нови хора и надявам се не толкова големи нови проблеми.

-Мейз, ще закъснеем! – чух Браян да крещи от стълбите. Един от общо двамата ми съквартиранти. Наскоро се преместих в Лос Анджелис. Минаха две години, преди да реша, какво да уча. Най-накрая се реших,ще бъда Архитект.

- Мейз, Браян тръгна, след 5 минути тръгвам и аз! – Господи, тези мъже ще ме довършат. –Една минута, Томи! – извиках и набързо се облякох в първото нещо, което намерих в гардероба. Перфектно-дънки,чисто бяла тениска и кецовете. Не обичам официалностите. Излязох от стаята и видях Томи с хубавите си зелени очи и тъмна коса, да потропва с крак.

- Затова ли ти отне, толкова време, дънки и тениска?-попита закачливо и малко братски ме подразни той.

-Знаеш ме, обичам да използвам и последната възможда минута за сън!-опитах се да изглеждам възможно най-невинно аз.

Тръгнахме. С Томи бяхме в един и същи университет. Той учи за строителен инженер и е втора година там. Браян обича музиката и е ди джей през ноща, а през останалото време учи за журналист. Положението му хич не е лесно. Нищо, че е наследил къщата, в която живеем тримата, от дядо си. Техните са искали от него да стане лекар, като тях, но явно той смята, че призванието му е друго. И така той се е оказал без помощ от родителите си. Томи от своя страна има богати родители, които плащат, така поне сподели той. А аз, аз съм благодарна на баба ми, която след смъртта си, преди две години, ми остави доста, ама наистина доста добра сума пари.

-Мейз,искам да те предупредя, че в този университет е пълно с разгонени момчета, нали не си забравила, че все пак, не всяко момиче иска да се занимава със строителство?-каза Томи със загрижена нотка в гласа.

- Да, знам, каза ми го вече пет пъти!-изръмжах аз, като вече се чувствах като по-малката сестра.

- Добре, защото е важно да го запомниш, ако искаш да оцелееш сред разгонените горили! – леле, ще ме подлуди това момче и все пак го разбирам.