Изгубена страст

Двадесет и първа глава

Мейз

Прибрахме се и започнахме да се оправяме за клуба. Облякох роклята и започнах да си оправям косата. Гримирах се и вече бях готова да утеша мъката с бутилка Текила. Отворих гардероба и извадих кутия за обувки. Никога не съм ги носила, защото не отиваха на нищо, което имам като дрехи в гардероба ми. Бели обувки на висок ток с лека платформа отпред, целите в малки кристалчета. Бяха наистина красиви и щяха да отиват на роклята. Отидох в кухнята и си налях чаша бяло вино, докато изчакам момчетата. Седнах на един от бар столовете и започнах да ровичкам в телефона си.

-Мейз, мамка му, това ти ли си!?-широко отворил очи, попита Томи. Обърнах се към него и станах от стола. Без да казвам нищо се завъртях за да ме огледа.- Изглеждаш удивително. Прекрасна си!

-Благодаря!-усмихнах се и подминавайки го се сетих, колко често ми го казваше Лукас. Натъжих се от мисълта за него и за секунда си помислих, че е по-добре да си остана вкъщи. Бутнах тази мисъл някъде назад в ума си и се обърнах рязко към кухнята. Забързах крачка към плота, на който бях оставила чашата си с вино и я изпих на екс.

-Ще ми трябва още алкохол!-казах и подадох чашата на Браян, който тъкмо влизаше в кухнята, а аз отивах към външната врата.

Таксито ни беше дошло и тримата се настанихме в него. Когато пристигнахме, още с влизането поръчахме една бутилка текила. Изпихме няколко шота и аз дръпнах Браян към дансинга. Усмихвах се и танцувах, все едно го правя всеки ден, все едно живеех за момента. Отидох до масата и изпих моя шот и този на Томи. Изгледа ме леко уплашен, но на мен не ми пукаше. Когато се върнах да танцувам, Браян го нямаше и аз реших, че и сама ще се справя. Не се мина много време и усетих, как някой ме хваща за хълбуците и започва да се движи в моя ритъм. Помислих, че Браян се е върнал и продължих да танцувам. Отърквах се в него, както никога до сега не го бях правила. Опирах главата си в гърдите му, като повдигах брадичка нагоре. Ръцете му слизаха надолу по бедрата ми и леко повдигаха роклята ми. Бях затворила очи и се наслаждавах на музиката, танца и забравата, на всичко станало през последните двадесет и четири часа. Обърнах се и сложих ръце на тила му. Отворих очи и замръзнах на място. Господи, не и той. Нейтън ми се усмихваше нежно и устните му изглеждаха, толкова прелъстителни. Осъзнах се и се отдръпнах от него.