Петнадесета глава

36 0 0
                                        

Мейз

-Леле, човече! Мястото е идеално!-каза Браян, когато пристигнахме на вилата на Томи. Измъкнах се от колата и си наметнах жилетката.Наистина мястото беше красиво. Започнахме да стоварваме багажа и когато минах прага на къщата, ахнах!Къщата беше доста голяма, на два етажа, с голям хол и кухня на едно и две тоалетни.На втория етаж имаше три спални и една огромна тераса. Удивително! Прекрасна е! Оставих си багажа в една от спалните. Върнах се долу и видях, че вече бяха пренесли всичко.

-Лукас, кога ще пристигне? Имам чувството, че ще дойде точно за забавното!- пошегува се Браян.

-Не знам , точно! Каза, че ще се опита да дойде утре преди полунощ.-обяснявах докато взимах от Томи един плик с храна.-Умирам от глад!

-Къде по дяволите побираш толкова храна?-само повдигнах рамене в безмълвен отговор на Томи.-Възхищавам се на стомаха ти! Бих искал и аз един такъв!

-Купи си!-казах и отхапъх от бургера. Страхотен е. Затворих очи от наслада и се усмихвах на вкуса. След секунда, когато отворих очи видях, че и двамата се бяха втренчили в мен.-Какво?

-Нищо, просто напоследък ядеш доста!-каза Томи и се хвана за тила смутен. Явно не искаше да издава, какво всъщност мисли.

-За твое сведение, това за което си мислиш, няма как да е станало! – казах и отхапах пак от бургера.

-Добре,щом казваш!-беше се ухилил до ушите Томи, когато се скри зад ъгъла, но миг по-късно се показа пак.- Все пак ще се радвам да го кръстиш на мен!-събух се и хвърлих по него обувката си. Глупак. Знам, че само се занася с мен, но вече нямам апетит. Оставих бургера и се качих в стаята си.Изведнъж се почувствах изморена. Имах нужда от сън. Тази вечер ще си бъдем само тримата и затова мисля да се отдам на почивка. Вее няколко часа Лукас не ми е писал и реших аз да му пиша.

Аз:„Какво стана, пристигна ли?"

Лукас:"Да. Майка ми ме хвана неподготвен. На пазар сме!Пффф!"

Аз:"Звучи забавно! Забавлявайте се, аз ще дремна някой час."

Лукас:"Всичко наред ли е?"

Аз:" Да! Просто съм малко уморена."

Лукас:" Добре,после ще се чуем!"

Заключих телефона и го оставих на шкафчето. Почувствах се адски изморена и дори нямах сили да му отговоря. Завих се и се отнесох в страната на сънищата.

Туп,туп,туп...Мейз!

Какво, какво става,сънувам ли!? Причува ли ми се? Колко време съм спала!? Отварям очи и чувам Браян да вика пред вратата ми.Ставам, токова бързо, че се спъвам и залитам към вратата. Хващам се за дръжката и отключвам вратата. Отварям и виждам Браян с воден пистолет в ръка. Докато му кажа да не го прави, той вече цялата ме беше напръскал.Ще го убия . Просто ще го убия! Отстъпих назад, когато си триех очите, колкото да мога да ги отворя и когато ги отворих видях Томи. Сега пък какво!? Погледнах го бясно, знаех, че е някакъв номер от онези детиснките. Тъкмо тръгнах да видя Браян на къде отиде и... Не очаквах това! Томи хвърли две шепи брашно в лицето ми!

-Томии!!! Браянн!!! Това означава война!!!-виках и тичах по тях. Излязох през вратата за задния двор и ги видях да се смеят. Превиват се от смях! Стояха до ръба на басейна,прекрасно! Ще ги убия. Тръгнах към тях с бясна крачка и в последния момент се затичах и се хвърлих в басейна, като ги бях хванала и повлякла със себе си! Така им се пада!

-Какво по дяволите!?-погледна меТоми и аз му се смеех.Наслаждавах се на изненадата в очите им. Обърнах се даизлизам и усетих някой да ме хваща за крака.- О, не не! –опитах да извикам, новече бях под вода.Усетих някой да ме хваща през кръста и да ме влачи къмдъното.Когато го стигнахме се обърнах ивидях Томи. Беше на сантиметри от лицето ми. Погледа му беше различен. Не бяхвиждала болка в очите му. Гледаше ме и имах чувството, че всеки момент ще мецелуне. Нямам представа, защо все още стоя неподвижно под водата и го гледам иаз. Изведнъж усещам допира на устните му. Господи, не! Това не трябва да става!Докатосе осъзная, вече сме над водата. Все още съм шокирана от близоста наТоми.Никога не ми е давал какъвто и да е знак, че има такива чувства към мен.Какво се случва!? Томи се обърна и излезе от басейна. Предполагам, че не еискал да става така. А и това не е истинска целувка. Просто допир на устни!Нищо не е станало. Просто ще поговоря по-късно с него за това. Сега обаче имамнужда от сухи дрехи!

Изгубена страстTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang