Изгубена страст

Тринадесета глава

Лукас

-Мейз!Мейз!-опитвах се да я успокоя.-Знам, аз съм идиот! Моля те, спри!
-Защо, Лукас? Защо не ми се обади, защо си тръгна?-плачеше и не спираше да говори.Знам, че сгреших, когато си тръгнах. Тогава, това ми се струваше най-правилното нещо. Чух ги да си говорят с Томи. Беше прав. Щях да я нараня.
-Тук съм, Мейз! Няма да позволя на никой да те нарани!-прегръщах я, а тя продължаваше да се бори.
-Пусни ме! Пусни ме, Лукас!-не ме интересуваше, какво крещеше тя. Разбрах, че я искам и няма да я дам на никой! Вдигнах я и тръгнах, към вкъщи.-Добре, пусни ме долу!-най-накрая се успокои.
-Бебче, трябва да ти кажа още нещо, което не ти казах, тогава!-бях готов да й призная за демоните в мен. За нещата, които знам, че ще я отвратят.
Прибрахме се и когато влязохме в стаята ми, видях изплашения й поглед. Не подозираше, какво мислех да направя, когато се върнах тази вечер. Бях опаковал нещата си. Щях да си тръгна и никога да не ме види.
-Лукас, какво става тук? Защо са ти опаковани нещата?-попита тя, а аз нямах сили да й кажа, какво мислех да направя.
-Мейз... аз...-запелтечих, не знаех как да й го кажа.- Аз...трябваше да го направя. Чух, когато Томи ти каза,че ще те нараня. Трябва да го послушаш, Мейз!
-Заминаваш ли?
-Само се изнасям.Ще бъда в града. Сега когато брат ми изля пумията, няма да те оставя сама в това. Аз съм целта му. Иска да ми отмъсти.
-Лукас, не е нужно да си тръгваш!-стичаха се сълзи от красивите й очи.
-Моля те не плачи, Мейз! Дължа ти някой отговори, а не искам да си разтроена.
-Добре. Ако това искаш, тръгни си!-видях яростта в очите й.Беше ми ядосана и това е добре. Заслужавам си го. Тогава тя започна да крещи. Хвърляше всичко, което видеше. Видя куфара ми и започна да вади дрехите и да ги разхвърля. Не я спрях тя имаше нужда от това.
-Махай се, Лукас! Махай се, не искам да те виждам!-крещеше тя и аз знаех, че това е края.
-Мейз, моля те само да ме изслушаш! След това ще си тръгна.-изправих се и тръгнах към нея. Тя се отдръпна и се сгуши в себе си. Не искаше да я докосвам.- Трябва да стойш далеч от Нейтън. Той не е милият човек, за който се представя. Моля те обещай ми да стойш далеч от него!- не ми отговори нищо, само кимна. Когато мислех да се обърна и да изляза от стаята, тя заговори.
-Видях те да седиш в клуба с други хора и го направих нарочно. Мислех, че ще си те върна, ако ме видиш с друг мъж. Исках да те нараня, да почувстваш липсата ми. Чаках да ми се обадиш, а ти не го направи. Нейтън изглеждаше мил, поне така се държеше.-говореше и гледаше в краката си.
-Знам, знам бебче!-доближих се и я прегърнах, не ме отблъсна.-Аз съм идиот, но ще ти причиня още повече болка, ако остана.
-Защо Нейтън се държеше така? Не е ли преодолял тъгата?-попита тя и ме погледна в очите. Вдигнах я и я оставих на леглото да седне. Гледах я в очите и заговорих.
-Година след случилото се, си мислехме, че го е продолял. Влюбих се в едно момиче. Бяхме заедно няколко месеца. Един ден, когато се прибрах ги заварих заедно, в моята стая. Той изглеждаше адски доволен от себе си. Тогава ми каза, че от сега нататък, ще е винаги така. Ще спи с всяко момиче, с което съм аз. Каза ми, че никога няма да позволи да забравя за случилото се. След това се случи още два пъти. Намирах момиче, с което си прекарвахме страхотно и накрая всяка от тях спеше с него. Нараняваше ме всеки път. Тогава реших, че няма да влагам чувства към жените. Спях с всяка, за да му покажа, че няма да ми го причини отново. Изгубих страстта си. Не можех да обичам вече. Беше ми отнел радостта от живота.
-Но, ние с теб, реално не сме били заедно, когато той се появи.-погледна объркана тя.
-Преди няколко месеца замина за Франция. Мисля, че беще решил да спре с това.Беше решил, че вече съм достатъчно увреден. Явно е чул, че вече не спя с всяка. Всъщност, малко преди да те срещна, вече бях решил, че съм прекалено счупен и че ме е победил. Пречупи ме.
-Не си пречупен, Лукас! И мисля, че е време да се бориш.-гледаше ме в очите и хвана главата ми с двете си ръце.- Искам да ти помогна!
-Не! Нямам нужда от помощта ти!-Казах и се изправих с гръб към нея.
-Лукас, моля те! Нека ти помогна!-изправи се и тя.
-Мейз, моля те! Не ми го причинявай! Не искам да се замесваш в тази помия!
-Това не го решаваш ти! И плюс това, вие вече достатъчно ме замесихте!-хвана ме за ръката и ме застави да я погледна.-Моля те, не бягай отново!
-Ти си прекрасна, Бебче, знаеш ли го?-попитах и я прегърнах. Може би този път, ще е различно. Може би има шанс и за мен. Целунах я по челото.-Аз съм пълен идиот, за дето те оставих. Прости ми, Мейз!
-Ще трябва да се постараеш, доста!-каза ми тя и се усмихна.-И ще започнеш още сега!-допълни и ми се хвърли на врата. Липсваха ми целувките й. Не знам как съм успял да спя нощем, без тя да е до мен и да чувствам тялото й! Тя ме върна към живота и успя да запали страстта в мен. Мислех, че никога няма да я имам отново.