Изгубена страст

Деветнадесета глава

Лукас

Седях пред вратата й и гледах в тавана. Аз съм глупак. Поддадох се на мъжкото в мен. Познавах Али още от преди няколко години. Знаех що за стока е още тогава. Пристигнах преди двадесет минути и с този мой късмет...точно на нея попаднах. Не знаех, че с Браян са брат и сестра. Ако има нещо, на този свят, за което съжалявам, то е че някога имах нещо общо с това момиче. Нямаше да й позволя да развали връзката ми.Нямаше да направя нищо с нея. Исках само да я разкарам, щях да отида при нея и да й обясня, че нещата не са като преди. По дяволите, аз наистина оплесках всичко. Чувах Мейз как плаче и сърцето ми се разбиваше на милион парченца.

-Какво правиш тук?-обърнах се и видях Томи, който си е бръкнал в джобовете и ме гледа със сключени вежди. Подозираше, какво се е случило.

-Томи, трябва да поговоря с Мейз!-Изправих се и го погледнах, а в очите ми се четеше вина.

-До колкото разбрах, тя не иска да те вижда! Току що ми писа, че трябва да се разкараш от вратата.-тръгна към мен и се спря на половин крачка.

-Разбирам...- не успях да довърша и вратата й се отвори. Реших, че си е променила решението и за един миг изпитах, че има шанс, да й обясня.Мейз профуча покрай нас, все едно не бяхме там. Затича се към тоалетната и с Томи тръгнахме натам. Стояхме пред вратата й и Томи чукаше и питаше какво става и дали всичко е наред. Нямаше отговор. Започнах да се притеснявам и вече мислех да разбивам вратата.

-Мейз, добре ли си, слънце?-говорех нежно и се надявах всичко да е наред.-Отвори, притесняваме се за теб!

-Казах ти да ме оставиш, Лукас!-едвам, чувах гласа й. Все едно нямаше сили да говори или сякаш нещо й беше заседнало в гърлото. Облегнах се на стената отсреща и вече не знаех, какво да направя от притеснение.

-Мейз, пусни ме да вляза!-каза Томи и след секунда ключалката щракна. Той влезе вътре и пак заключиха. Знам, че не е момента да я притискам, но наистина се притеснявам за нея. От няколко дни,близо седмица ми изглеждаше доста уморена. Цяла седмица пропуска сутрешния си крос. Нещо ставаше вътре. Отдръпнах се от стената и залепих ухо на вратата. Повръщаше, Мейз повръщаше, а Томи я успокояваше. Не мога да чакам. Влизам. Натиснах вратата по-силно и тя поддаде. Влетях вътре и я видях бледа и едвам гледаща. Господи, сърцето ми спря! Отидох при нея и я взех от ръцете на Томи. Занесох я в стаята й и я оставих на леглото.

-Яла ли е нещо днес?-попитах Томи без да го поглеждам.

-Да, предполагам.-видях го как крачи напред назад.

-Добре съм, просто искам да поспя!-каза,Мейз,съвсем тихо.-Моля те,остави ме!-не можех да я оставя.

-Ще остана при нея. Иди при останалите. Ако има някакъв проблем, ще ти се обадя.-Явно видял, че имам нужда да остана с нея, Томи не каза нищо, само кимна в знак на съгласие.Излезе от стаята и аз седнах до леглото на Мейз. Целунах я по челото.Трябваше да проверя,дали има температура. Нямаше, слава на Бога. Дадох и малко вода и видях как бузите й пак придобиха онзи красив оттенък на розовото. Изглеждаше прекрасна и чиста. Като пролетна роса в ранно утро. Удивително. Не спирах да я гледам. Останах буден през цялата нощ. Нямаше да позволя да й се случи нищо! Нямаше да я оставя и за секунда. Надявам се на сутринта всичко да е наред!