Изгубена страст

Шеста глава

Мейз

Какъв идиот! Първо ме кани на нещо, като среща, след това не говори много с мен.Все едно му е трудно да води разговор.И то явно само с мен, защото с русокоската, нямаше против да бъдат близки.Надявам се да си прекарват добре заедно. Докато те едва не се целунаха аз реших, че ми трябва още едно питие.Добре, че поне питиетата ставаха, иначе тази вечер щях със сигурност да я впиша в папката с провалите!

-Какво прави един ангел,като теб, сама?-чух един груб, но доста секси глас да ме пита.

-Отулявам жаждата си!-казах, като смятах, че е поредният загорял задръстеняк.Когато се обърнах, останах изненадана от гледката пред мен!Беше висок, строен мъж,със светла, почти руса коса,кафяви очи и лице, като на мъж излязъл от някой еротичен филм.А тялото, дори през тениската му се виждаха добре оформените мускули.Изглеждаше ми познат.Няпомняше ми на някой, не на кой да е, а на Лукас!Въпреки, че изглеждаше с поне три години по възрастен от него.

-Приемаш ли компания,защото цялата тази хормонална битка там, не ми допада!-каза непознатият и посочи тълпата с палец, зад него.

-Защо не!Като че ли и мен ме напрягат! Аз съм Мейз!-казах и подадох ръка за здрависване.

-Приятно ми е, Мейз! Аз съм Нейтън! Да се поразходим и отидем на малко по-тихо място?-попита той, като устните му бяха на милиметри от ухото ми и аз почувствах дъха му по врата си. Само кимнах в знак на съгласие.

-Е какво води ангел, като теб, на такова място?

-Един глупак!-казах и се усмихнах на себе си.- Намери си по-добра руса компания.-допълних, не знам защо го казах, но се почувствах жалка.

-Наистина е глупак,щом е оставил, такова прелестно създание като теб.-намигна ми и допълни-Аз никога не бих го направил!-почувствах се по-добре, колкото и клиширано да звучеше тази свалка.

-Учиш ли или работиш,Мейз?

-Уча,записах първа година архитектура.-отговорих.

-Чудесно! Обичам момичета, които не се страхуват да покажат на мъжете, че и те го могат! Явно си борбена, харесва ми!-гледах го докато Нейтън говореше и видях блясък в очите му . Усмихнах се в отговор на казаното от него.- Мейз, ще ми е много приятно да разкажеш нещо за себе си – след като го каза започнахме да си говорим за различни неща, да се опознаваме един друг.

-Знаеш ли, че имаш божествени очи?Бих ги гледал ден и нощ! И мисля, че не бих им се наситил, не би ми омръзнало да те гледам!-Нейтън не отделяше очи от мен и тогава се случи съвсем неочаквано. Целунахме се. Целувката беше странна, но хубава. За момент си помислих, че сигурно и на Лукас устните биха били толкова завладяващи, дори повече!

Изведнъж Нейтън се отдръпна, сякаш насилствено се отдръпна от мен.Отворих очи и не можех да повярвам на гледката пред мен! Лукас залитна към Нейтън да го удари, но Нейтън се оказа доста пъргав и избегна удара.

-Стига!-извиках аз и Лукас ме погледна.Очите му бяха потъмнели от злоба.Беше бесен.Хвана ме за ръката и без да откъсва поглед от Нейтън, просто тръгна. Не каза нищо.

-Значи глупака си бил ти?-подвикнаНейтън с усмивка до ушите. Лукас спря и помислих, че ще стане нещо лошо, щепобеснее, а не съм виждала човек да е толкова бесен, на някого другиго. Аз неспрях. Стисках ръката на Лукас здраво и не му позволих да се върне. Радвам се,че ми се подчини, дори и заповедта да си тръгнем, да беше казана само с погледот моя стана.Трябва да го прибера у дома!