Изгубена страст

Пета глава

ЛУКАС

Това момиче ме подлудява. Вече двадесет минути я чакам. Новите съквартиранти не се оказаха загубеняци, всъщност са доста забавни. Само имам лошо предчувствие за Томи.Прекалено много време прекарва с Мейз. Надявам се аз да съм този, който ще се вмъкне в гащичките на Мейз.И като си помислих затова, май сгреших с моето правило за дрехите.Не че тя го спазва! Подлудява ме, когато вечер се е настанила до някой от момчетата с голите си крака и оскъдно потниче.Опитвам се да я избягвам в такива моменти и това явно не й обягва. Видях изнендата в очите й, когато по-рано днес я поканих да дойде с мен. За щастие момчетата са заети и ще бъдем само двамата.

-Мамка му, Мейз!Така ли ще излизаш?-чух Браян да говори и когато се обърнах, имах чувството, че ченето ми удари пода.Обърнах се, не исках да гледам голите й рамене и крака. Каква за Бога, беше тая рокля, нали не обичаше официалностите. Не че беше официална с тази рокля и кецове, но все пак не изглеждаше, като с дънки и тениска.

-Какво мислите?-попита Мейз, като гледаше към Браян и Томи.

-Преоблечи се, не ти отива!-побързах да отговоря,а тя изцяло пренебрегвайки ме се обърна към другите.

-Мейз, ако те видя така облечена на плажа, ще те хвърля на рамо и Бог знае, какви неща ще направя след това!-каза Томи,а Мейз само се засмя.Явно не го взимаше на сериозно, но аз знаех, че не се шегува.

-Облечи това!-подхвърлих й якето си. Не исках да убивам никого днес, но ако не се облече, ще се наложи да извадя очите на зяпачите!

За мое успокоение тя се облече, въпреки намръщеното изражение и крайното нежелание да го направи,сега вече можехме да тръгваме.Закарахме Браян до една дискотека, в която ще пуска музика, тази вечер и след това потеглихме към плажа.Не трябваше да я водя тук!Наложи се да гоня няколко натрапника, които се опитваха да я свалят.А тъкмо вечерта започва.

-Престани, не си ми баща!-започна да ми се кара Бъбривката.-остави ме да се позабавлявам!

-Не мога! И престани да сваляш якето!-тръгнах пак да я наметвам с него.

-Да не би, големият лош вълк, да ревнува? Затова ли цяла вечер ме гониш с това яке?-беше се обърнала Мейз към мен и говореше на сантиметри от лицето ми.Намръщих се и си напомних, че ако ще става нещо с това момиче, ще е за една вечер.Като всички останали в моя живот.Като всяко друго момиче.

-Не се лъскай. Не ревнувам.-казах и отпих от безалкохолната си бира.

-Тогава защо изгони всички момчета? Затова ли ме доведе, да стоя покрай теб и да събирам негативни погледи от всички момичета, защото от както сме дошли, не спират да ме гледат все едно съм им изяла закуската!-не спираше да бърбори!-Цяла вечер избягваш разговори с мен! Да разбирам ли,че не ме искаш тук, а ме покани само от учтивост?

-Не е от учтивост!-казах кратко и пак отпих от бирата.

-Защо го правиш? Държиш се доста странно.Покани ме да дойда с теб, а избягваш да разговаряш с мен!-питах се, как не й пресъхна устата от толкова говорене, цяла вечер стоя и я слушам и не мога да кажа нищо, защото само си представях устните й по мен и по-точно по малкия ми приятел в гащите!

-Обещал съм на момчетата, че ще те пазя от натрапници!-излъгах.

-Това не ти дава право да гониш тези симпатяги!-да ме дразни ли се опитва?Тъкмо да изрека и друга лъжа и чух, някой да вика името ми. Обърнах се и видях една русокоска да идва към мен.Докато се усетя, тя се беше хвърлила да ме прегръща. За секунда изпуснах Мейз от погледа си. Русокоската,която си мисли, че си я спомням, защото явно сме имали някоя страхотна вечер, сега се опитваше да ме целуне. Отблъснах я за да видя къде е Мейз, но нея я нямаше! Къде отиде, мамка му!

-Мейз!Мейз!-започнах да крещя, но нея виждах.Минавах покрай тълпата и крещях, като луд. Но нея я нямаше.Изгубих я!