Изгубена страст

Дванадесета глава

Мейз

Цял следобяд се опитвам да обуздая косата си. Реших да я изправя. Рядко го правя, защото ми отнема доста време. Справих се с нея и беше време да се облека. И за това ми отне известно време. Накрая реших дънки, кецове и къса тениска с паднало рамо.Изглеждах небрежно и това ми харесваше. Обувах се , когато вратата ми се отвори.
-Готова ли си?-попита Томи.-Браян вече е там.
-Да, хайде! Текилата ни чака!-усмихнах се и тръгнахме.
Когато пристигнахме беше девет и двадесет.Надявах се Нейтън да се е отказал или поне да е забравил, но не беше. Стоеше пред клуба и изглеждаше доста добре. Усмихна ми се, когато ме видя.
-Здравей, Мейз! Изглеждаш добре!-поздрави ме той.
-Благодаря! Постарах се.- казах съркастично аз.
Когато влязохме, забелязах, че беше доста пълно.Настанихме се и си поръахме текила. Не си губехме времето. Нейтън настоя първата бутилка да е от него. Сипахме си и дигнахме чашки за наздраве. Изпихме ги на екс и когато оставях моята чаша, забелязах, че Нейтън ме гледа.
-Какво?-надвиках музиката.
-Съвсем нищо!-каза в ухото ми Нейтън и се усмихна. След това наля пак по чашите. Изпихме ги и така няколко пъти.
-Ще изляза да изпуша една цигара.-каза ми Нейтън.
-Ще дойда с теб, имам нужда от малко въздух.-
Клуба беше претъпкан и се наложи няколко пъти да се извиня, че се бутах в хората.Навън вече беше станало по-хладно и съжалих, че не си взех, някакво яке.
-Студено ли ти?-попита Нейтън.
-Съвсем малко, но ми е приятно. Вътре е адска жега.-докато отговарях, Нейтън застана зад мен и ме обгърна с тяло. Беше направо горещ. Отпуснах се, стана ми по-добре. Замислих се, че ми се искаше това да е Лукас. Стига Мейз! Лукас го няма и явно не иска да бъде с теб! Казах си мигновенно, щом си спомних за Лукас. Вече не изпитвах болка. Бях ядосана. Бях му бясна, че ме остави така. Когато го видя, ще го сритам в топките, затова което ми причини!
-Харесвам косата ти! Искам по-често да те виждам така.-извади ме от мислите ми Нейтън, когато прошепна в ухото ми.Обърнах се към него и поставих ръцете си на гърдите му. Какво ми ставаше? Май текилата е замъглила ума ми! Или мисълта за Лукас. Искам да го забравя. Да забравя, как се възползва от мен!
-А аз харесвам, как ти стоят ризите!
-Аз пък, харесвам устните ти!-Усмихна се срещу устните ми Нейтън.
-А аз пък, харесвам тази песен! Хайде, докато не е свършила!-хванах Нейтън за ръката и го поведох към дансинга. Застинах на място, когато го видях. Лукас, седеше на една маса обграден от няколко момичета и момчета. Той не ме видя, но аз бях решена, да му покажа, че съм го превъзмогнала. Тази вечер ще забравя за Лукас. Искам да забравя за Лукас!
-Сега се връщам, стой и ме чакай тук!-казах в ухото на Нейтън и с поглед му казах, че все още искам да танцуваме. Отидох до масата и изпих на екс двете текили, които Томи беше сипал за нас с Нейтън. Видях, че за него си е взел уиски и му го взех от ръката. Изпих и него.
-Какво става?- провикна се Томи, като ме гледаше малко изненадано.
-Време е да се позабавлявам, както трябва!-казах и се върнах при Нейтън. Той ме чакаше , беше бръкнал в джобовете си и когато ме видя си извади ръцете. Приближих се и го прегърнах. Започнахме да танцуваме и да флиртуваме с телата си. Това уиски ме довърши. Бях доста замаяна но ми харесваше да усещам Нейтън.
-Все още ли мислиш, че можем да бъдем приятели? – попитах, без да размишлявам много.
-Мисля, че можем да бъдем повече от приятели!-говореше в ухото ми и усетих устните му по врата си.
-Не можем! Ти си мой преподавател!-казах му аз и се радвах, че ми е останало малко разум.
-Още по-хубаво! Ще можем да правим разни неща в кабинета ми!- говореше ми и ме целуваше по врата. За миг забравих за Лукас. Бях пияна и не ми пукаше, какво щеше да се случи.
-Какво, по дяволите?- чух някой да крещи и явно беше избутал Нейтън. Когато се обърнах видях Лукас. Беше бесен. За секунда се радвам, че ме е видял с Нейтън. Щом е ядосан за това, значи изпитва нещо към мен. След секунда се осъзнах, какво съм направила. Господи, какво направих!?
-Лукас, не е това, което изглежда!-побързах да го успокоя аз, но беше късно! Сбиха се. Ще се убият един друг, трябва да направя нещо. Опитах се да ги разделя, но без успех.
-Само,толкова ли можеш? Наистина ли смяташ, че ще я имаш? Ти си убиец, Лукас! Нараняваш всички покрай теб!-чух да казва Нейтън. Не е прав. Господи, какво щях да направя!?
-Стига, Лукас! Моля те спри! Моля те!- умолявах го, хванах го за ръката и го дърпах към изхода.- Моля те, Лукас! Ела с мен!- крещях, като луда.
-Мейз, ела с мен!-Нейтън се изправи и надвика музиката. Изглеждаше зъл. Очите му бяха потъмнели от ярост. Изглеждаше побеснял.- Мейз, ако не дойдеш с мен, ще си имаш проблеми! Ти си моя и ако сега решиш да си тръгнеш, ще се наложи да проведа, някои разговори с колегите преподаватели! Опитах се да бъда мил, но явно си падаш по грубото!– не мога да повярвам, какъв човек се оказа Нейтън. Изнудва ме, за да ме има. За толкова ли глупава ме мислеше.
-Майната ти, Нейтън!-изкрещях, докато прегръщах Лукас. Само така можех да го спра, за да не убие брат си.- Майната ти!-продължих да крещя.
Когато излязохме отвън, емоцийте ме завладяха. Разплаках се! Исках да избягам! Плачех и се дърпах, но някой ме държеше здраво. Лукас!Лукас се беше върнал и ме държеше в обятията си! Удрях го по гърдите, исках да го заболи, така както ме заболя мен, когато той си тръгна.