Изгубена страст

Шестнадесета глава

Мейз

-Браян, виждал ли си Томи?-бях се преоблякла и подсушила косата си, когато слязох в хола. Не виждах никъде Томи, а исках веднага да поговоря с него. Не искам да обърквам живота си отново.

-Мисля, че излезе преди двадесет минути.

-Добре...-казах го толкова тихо, сякаш на себе си.

-Утре с Томи ще отидем да напазаруваме още няколко неща,ще излезем сутринта и предполагам, че ще се върнем чак следобяда.-усведоми ме Браян.-Имаш ли някакви поръчки?

-Не, всичко си имам. Лека нощ, Браян.-казах и му махнах.

Качих се в стаята си и се обадих на Лукас. Беше ми писал по-рано днес.

-Хей,какво става?-чух гласа му и сълзи напираха в очите ми, а не знам защо.Секунда по-късно ги преглътнах и се заставих да се усмихна.

-Хей, всичко е наред.При теб как са нещата?

-Липсваш ми, Бъбривке! Вече нямам търпение да те видя.

-И ти ми липсваш! Утре, кога ще пристигнеш?

-Сложен въпрос!-чух го да въздиша по телефона.-Само се надявам, купона да не е свършил, когато дойда.

-Не мисля, че има такава опастност.Как са вашите? Всичко наред ли е?

-Да. Не знам, защо толкова искаха да говорят с нас.

-С вас?-попитах объркана.

-Да, Нейтън е тук.

-Всичко наред ли е?-не успях да довърша и Лукас ме прекъсна.

-Да, не се притеснявай! Трябва да затварям!

-Добре, лека нощ!-бях малко изненадана, не очаквах да приключим разговора, толкова бързо.

-Спи спокойно, напоследък не чак толкова бъбрива Бъбривке!-засмях се и затворих телефона. Наистина напоследък нещо става с мен. Нещата вървят добре, но все имам чувството, че нещо ще се обърка. Нейтън потъна в дън земя. Нямам против, но нещо ми подсказва, че това е затишие пред буря. Лукас напоследък се държи странно, започвам да си мисля, че губи интерес към мен. Виждах го в университета, как се смее с момчетата от отбора, дори няколко пъти забелязах, че подхвърляше разни съблазнителни усмивки на момичетата на скамейката.Не че съм от онези момичета,които се вманиачават. Начина по който им се усмихваше, ме кара да си мисля, че аз не съм му достатъчна. Надявам се всичко да е в главата ми и просто да си въобразявам.