Изгубена страст

Седма глава

Лукас

Бесен съм. Искам да хвърля Мейз на рамо и да пляскам, това прелестно задниче, през целия път до вкъщи. Виждам, че е видяла,колко съм бесен и не задава никакви въпроси, само заради това нейно примирение, все още не съм я хвърлил през рамо. Ще го убия! Не мога да повярвам, че се е върнал. И защо не се е обадил?

-Какво стана там? Защо си толкова бесен, Лукас? Познавате ли се?-Предаде се на любопитството, моята малка бъбривка.

-Ако зададеш още един въпрос, ще те хвърля на рамо и ще те пляскам на всеки двадесет метра, докато не се приберем вкъщи!-казах и тя замълча. Молех се,точно сега да не е решила да ме послуша. Имах нужда да я усетя по-близо до мен. Докато тя се канеше да каже нещо, аз побързах да приложа в действие заканата си.

-Лукас! Пусни ме долу!-пляс,едно шляпване.-Ауу,престани, пусни ме долу!-викаше Мейз, но аз усещах усмивката й,харесваше й!

-Защо избяга? Знаеш ли какво можеше да стане?-пак съм бесен.Затворих очи при мисълта, какво можеше да стане. Да не говорим за това, което видях. Той нарочно ли я целуна, дали знае, че я искам за себе си?

-Мамка му, Лукас! Трябваше ли да седя и гледам, как с онази златокоска се натискате?

-Не сме се натискали!-отговорих и се намръщих в знак на погнуса.Съжалявах, че спах с нея още тогава, когато го направих.

-Видях ви, Лукас! Защо го отричаш?-пляс, второ шляпване.-Добреее! Пусни ме долу и нека поговорим, като възрастни хора!-предложи Мейз. Аз я пуснах на земята и я погледнах в очите. Предположих, че няма да спре да говори, затова реших да действам по друг начин. Целунах я. Хванах я за страхотно оформеното дупе и я подигнах. Сложих крата й на хълбуците си. Дано това затвори любопитната й уста.Бях станал твърд за секунди, по –точно в мига, в който я хванах отзад. Отвори уста, но не за да говори, а от изненада и удоволствие. Усмихнах се в устата й и продължих да вървя. Трябваше да стигна по-бързо до вкъщи. Отидох до колата и започнах да търся ключа. По дяволите! Мейз спря да ме целува и ме принуди да я пусна долу. Бях забравил, че шибаната рокличка е доста къса и се беше вдигнала над дупето й.

-Лукас, трябва да поговорим!-знаех си, че няма да остави нещата, просто да се случат!

-Мейз, не ми се говори, точно сега! Имам нужда от теб!-казах и обхванах лицето й в ръцете си. Гледах я жадно, все едно живота ми зависеше от това, да я целуна, а когато я заведа вкъщи да потъна в нея. Да забравя за всичко, което ми бе припомнил Нейтън с присъствието си! Не каза нищо, само ме целуна. Целувката беше кратка и когато се отдръпна отиде от другата страна на колата и влезе вътре. Въздишах, защото знаех, че може да е разбрала, за какво точно я исках. Може би се е досетила, че исках само секс от нея.Пътя до вкъщи беше кратък.Мълчахме и двамата гледахме напред. Прибрахме се. Мейз не каза и думичка. Преди да се прибере в стаята си, се пресегнах и я хванах за ръката.

-Мейз,съжалявам. Не трябваше да те водя там. Не биваше да виждаш, какъв съм в действителност!-стоеше с гръб към мен и нищо не каза. Затворих очи и я пуснах. Докато се обвинявах за това, че съм един боклук, който явно става само за да задоволява жените, почувствах ръцете на Мейз по врата ми.Отворих очи. Гледаше ме и мълчеше.Надигна се на пръсти и заговори в ухото ми.

-Аз съм тук, Лукас! Когато решиш, че демоните, с които се бориш, не са пречка, аз ще съм тук! Утре е нов ден, почини си!-знаех, че е права. Разбрала е че нещо с мен не е наред. Останах сам в коридора и се мъчех, да не я последвам. Не биваше да се поддавам на чувствата. Правило номер едно-не позволявай на чувствата да те правят слаб!