Изгубена страст

Четвърта глава

Мейз

Не успях да мигна цяла нощ. Не е типично за мен. В шест и двадесет вече не издържах и станах. Браян и Томи със сигурност ще го отбележат в календара. По принцип ставам към осем без седемнадесет минути, обичам, вместо без двадесет да си отпускам още три минути за малко сън. Съблякох се и влязах в банята. Имах нужда от топъл душ.Отпуснах се и беше прекрасно.

-Мили Боже, какво правиш, Лукас??-изкрещях аз и се радвах, че има завеса и мога да се скрия.

-Нарушаваш условието!-наистина ли го каза или не чух,вместо да се извини, той за условието ми говори.

-Господи, Лукас, майната му на твоето условие, точно в момента! Излизай от тук!-много съм му бясна.

-Чери пай, ако всеки ден ще е така, наистина ще тегля една майна на условието!-изглежда му е забавно. Да забавно му е защото изглежда доволен и развеселен.

-Името ми е Мейз! А сега изчезни, защото искам да се облека!-заявих аз.

-Съжалявам, Бъбривке, но аз бързам, затова влизам под душа, не гаси водата!

Не мога да повярвам, че му се дадох толкова лесно. Е не че имах и възможност да се боря, като го видях полу гол. Имах чувството, че ще припадна.Облякох се и реших, че първо ще потичам малко, а след това ще изпия едно кафе преди да тръгна за лекции.

След случката в банята с Лукас не се засичахме много, поне не в банята.Вечерите прекарвахме четиримата пред телевизора или пък излизахме да вечеряме навън.Събота е и с Томи решихме да излезем из магазините и след това да отидем до плажа.

-Хайде, стигат ти толкова покупки за днес. Според мен даваш пари за глупости!-каза Томи, като ми се усмихваше едва доловимо.

-Не смятам, че новата саксия за орхидеята е глупост!-засмях се аз, защото, това наистина беше излишно.Но аз се радвах, че Томи нямаше нищо против да пазарува с мен. Повечето момчета биха отказали.

-Е,какво става в университета? Запозна ли се с преподавателите?-смени темата Томи.

-Не с всички.Тази седмица предполагам, че ще се запозная с преподавателя по История на Изкуството.-казах аз и посочих кафенето срещу нас.

-Мисля, че ще ти хареса, сравнително млад е и е доста добър в работата си!-отговори Томи и се запътихме към кафето.

Решихме да си вземем по един шейк и да отидем на плажа. Излизайки от вратата на кафенето за малко да си разлея шейка върху някакъв тип.

-Внимавай, момиче! Гледай къде вървиш!-каза един познат глас и аз се обърнах в посока на гласа.

-Защо ли не се изненадах, че това си ти. Следиш ли ме?Винаги ли трябва да се опитваш да ме залееш с нещо?-каза Лукас.

-Не е нарочно! И смятам, че ти ни следиш!-казах, докато Томи се присъединяваше към нас.

-Хей,Лукас. Какво става? На къде си тръгнал?-попита Томи.

-Идвах за кафе. А вие какво правите тук?

-Не е...-тръгнах да говоря, когато Томи ме прекъсна.

-Решихме да си вземем нещо за пиене и да отидем до плажа, ще дойдеш ли?-Лукас изглеждаше леко изненадан, че Томи му предложи да дойде с нас. Аз едвам се стърпях да не удоша Томи.

-С удоволствие!-каза доволен Лукас и аз видях самодоволната му усмивка.

Добре, че нямаше много хора на плажа.Седяхме и разговаряхме, когато Томи забеляза, някаква негова позната.Разбрах, какво е намислил.Ще го убия.Стана и тръгна към неговата позната и ме остави сама с нахалника.За момент почувствах неудобство от тишина, но Лукас бързо оправи проблема.

-Довечера ще има плажно парти. Ще идваш ли?

-Ами, не знам. Не познавам много хора тук.-казах и обхванах коленете си с ръце пред гърдите.

-Познаваш мен, не е ли достатъчно?- гледах го и не знаех, шегува ли се с мен? Не мога да го разбера, в един момент е мил, а в друг е груб и ме отблъсква.

-Я, чакай малко, на среща ли се опитваш да ме поканиш? – опитах се да го подразня аз.

-Ако кажа „не", ще ми повярваш ли?-ухили се Лукас.Загледах се в очите му и започнах да се губя в тях.

-Ще дойда!-казах все още гледаща в очите на Лукас. Замислих се, аз ли току що се съгласих, да отида на среща с този грубиян? Господи, губя разсъдака си!-Мисля, че Томи и Браян, тази вечер са заети.-казах, като помислих, че заради тях ме кани.Видях го да се усмихва.

-Супер!-отговори той, като че литова и чакаше да му кажа.