Изгубена страст

Осемнадесета глава

Мейз

Беше вече три следобяд и повечето от познатите на Браян и Томи, започнаха да идват. Бях поканила и Катрин и когато я видях да идва много се зарадвах. В последно време с Томи бяха станали близки, а аз като добра сестра, се погрижих да станат още по-близки. Надявам се тази вечер нещата между тях да стигнат следващо ниво.

-Здрастии!-извика тя и дойде да ме прегърне.- Тук е прекрасно! Много се радвам,че успях да дойда!

-И аз много се радвам,Катрин! Ще бъде страхотно!

Поговорихме си известно време и се разходихме. Влязохме в кухнята и започнахме да приготвяме някой неща за довечера. Смеехме се, когато вратата на верандата се отвори и влезе Томи.

-Хейй, ето ги моите момичета!-дойде при нас и прегърна Катрин,а след това я целуна.

-Ама, вие от кога...?-гледах изненадано и сочех с пръст ту Катрин, ту Томи.

-От скоро!-каза Томи и се усмихна в устата на Катрин.Продължаваха да се целуват и усетих, как станах излишна. Изнизах се навън толкова тихо, че и аз самата не знаех, как го направих. Тъкмо излизах, когато колата на Браян спря и от нея слезе едно красиво момиче. Ама наистина много красиво, направо бликаше сексапил от нея и дългите й крака и русата прилежно сресана коса. Браян пък от кога си има приятелка, не ни е споменавал нищо.

-Хей, Мейз! –поздрави ме и изчака богинята на сексапила да го настигне.-Мейз, това е Али, сестра ми.

-Браян, никога не си споменавал, че имаш сестра.-казах и подадох ръка за здрависване.-Извинявам се, аз съм Мейз, съквартирантка съм на Браян.-усмихнах се учтиво, но тя така и не ми подаде ръка. Все тая, нали не ми се налага да живея с нея. Подмина ме и влезе вътре. Леле, нямат нищо общо с Браян,помислих си.

-Извини сестра ми. Пада си малко порцеланова кукла.

-Няма проблем.-казах и седнахме на столовете,който заобичах, веднага щом ги усетих до тялото ми, бяха толкова удобни. Отпуснах се и заговорих.- Е, какъв е случая на сестра ти?

-Предполагам, че е защото трябваше да избира между скучен купон с нашите и колегите им или с мен, тук! Е, познай, защо е вкисната.-засмя се Браян.

-Мисля, че тук ще й хареса.

Беше вече шест часа и повечето от приятелите ни вече бяха дошли.На мен ми липсваше само един човек и вече нямах търпение да дойде.Купона беше вече в разгара си и всички се забавляваха. Явно Али вече не е толкова вкисната след няколко питиета. Доста се раздава. Отидох в кухнята и си налях едно питие. Очаквах Лукас да пристигне всеки момент.Обади ми се преди няколко минути и ми каза, че е на двадесет минути път от тук. Вече минаха двадесет минути и усещам странно чувство в стомаха си. Първоначално помислих, че са обичайните пеперуди в стомаха ми, които подсказваха, колко съм развълнувана, че ще го видя. След секунди почувствах, че или пеперудите напират да излязат,което по-малко вероятното или ми се повдига. Затичах се към тоалетната и едвам стигнах преди гадостта да бликне от устата ми. Опитвам се да си спомня какво ядох днес. Ядох доста неща. Не е обичайно за мен да ям толкова, затова помислих, че съм преяла.Повече нищо няма да хапна! Ето го и втори дубъл. Господи, дали е от храната или пак хващам някакъв вирус. Станах изплакнах си устата и напълних шепите си с вода. Измих се оправих се и реших, че Лукас сигурно вече е пристигнал и ще ме търси. Излязох от тоалетната и се запътих към стаята си за да си сменя дрехите. Качих се горе и тъкмо се съблякох, когато чух кикотенето на Али под прозореца ми. Приближих се до прозореца и преместих пердето за да надникна. Не можех да повярвам на очите си. Не исках да повярвам! Сигурно просто е учтив с нея! Лукас прегръщаше Али през кръста и й шепнеше нещо в ухото. Али се засмя още по-силно."Ще се видим там" чух Лукас да й казва. Затворих болезнено очи и не можех да повярвам.Когато ги отворих видях как Али откъсваше устните си от неговите. Това е края. Знаех си,че има нещо. Не исках да съм подозрителна, но явно наистина ме е лъгал през цялото време. Сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. Не можех да помръдна.Стоях до прозореца сякаш бях толкова тежка, че не можех да повдигна крака си за да се отместя. Не отлепях очи от Лукас, който беше извадил телефона си и пишеше съобщение.Телефона ми светна и се сетих , че е писал на мен. Отворих съобщението и го прочетох:"Съжалявам трафика е страшен. Ще закъснея с десетина минути! Нямам търпение да те видя!" Да бе... сигурна съм! Тъкмо щях да отстъпя от прозореца, когато Лукас се обърна и ме видя. Затворих очи болезнено и пуснах пердето. Не мога да повярвам, че се опита да ме излъже! Нещастник! Бях бясна, знаех,че ще дотича до стаята ми, затова повърнах и врътнах ключа на вратата. Не исках да го виждам! Никога повече!

-Мейз, отвори вратата!-тропаше по вратата и крещеше.Свлякох се с гръб към вратата и не можех да обеля и една дума. Какво стана току що!? Излъга ме, щеше да спи с тази кукличка и после, какво!? Щеше да дойде при мен и да ми говори, колко много съм му липсвала!? Мислех, че се е променил, мислех, че не съм поредната за него!

-Махай се Лукас! Не искам лъжите ти!!!-изревах през зъби.Очите ми бяха плувнали в сълзи и погледа ми се замъгляваше от тях.

-Моля те, Мейз! Отвори! Не си мисли глупости! Искам да ти обясня!-не спираше да говори от другата страна на вратата. Не исках да го виждам!

-Казах да се махаш!-извиках и станах от пода. Вече бях толкова бясна, че ако сега отворя вратата, ще направя някоя глупост! Започнах да бия по вратата и да крещя, все едно е точно пред мен.-Не искам да те виждам! Ти си вън от живота ми Лукас! Излъга ме! Щеше да си легнеш с нея, нали?

-Мейз, моля те! Трябва да ти обясня!

-Махай се! Изчезни,Лукас! Беше прав, Томи, беше прав! Нарани ме!-плачех, вече без глас. Нямах сили да издам звук. Не мога да повярвам, че ми го причинява. Вярвах му, доверих му се! Мислех, че ще се промени. Мислех, че всичко е останало зад гърба му. Била съм глупачка, която е лъгал през цялото време. Той беше играч. Трябваше да го предвидя.

-Мейз, дай ми шанс!Нека поговорим!-чух го да се свлича и да сяда с гръб към вратата. Сгуших се всебе си и се загледах в нея. Легнах на леглото и се заслушах в гласовете отвън.Исках да не съм тук. Искаше ми се да не бях го срещала. Проклет да е! Сълзитеми се стичаха и бавно напояваха възглавницата под лицето ми. Всичко свърши!