Изгубена страст

Осма глава

Мейз

Седмицата ми започна добре. Като всяка друга до сега.Сутринта, Томи беше направил кафе.

-Мм, благодаря ти Томи. Не разбирам, как когато ти ми правиш кафето, то е по-хубаво!-казах, наслаждавайки се на кафето.

-Защото го правя с любов, Кукло!-намигна ми Томи.

-Довечера какво ще правиш? Не, знаеш ли, не ме интересува, защото ще те резервирам за тази вечер! Излезе първият сезон на Legacies. Браян каза, че от него е вечерята,а от теб ще са напитките!- Предложих, докато си обувах кецовете.

-Така ли!? А от теб какво ще е?

-От мен, компанията, сладурче!-усмихнах се докато затварях вратата.

В университета нещата вървяха доста добре.Тази седмица имам един нов предмет, който до сега нямахме, защото асистента, който трябва да ни преподава е бил извън града.Надявам се бързо да наваксаме с материала. Първата лекция мина и с Катрин, състудентката ми, решихме да си вземем по една вода от кафенето.Когато влязохме вътре, забелязах Томи да седи на една от масите.Запътихме се натам и веднага забелязах, как му светнаха очите, когато видя Катрин.

-Здрасти Мейз.-поздрави ме Томи.-Здравей и на теб, прекрасна непозната!

-Не му обръщай внимание, такава си му е природата, пада си малко плейбой.-казах тихо на Катрин и се засмяхме. Томи веднага разбра, какво съм й казала.

-Катрин, това е Томи. Томи, това е Катрин. Надявам се да ми я пазиш за секунда, доката се наредя на опашката, за да взема нещо за пиене.-избърборих набързо и се забързах, към талпата. Постоянно се оглеждах. Днес не бях виждала Лукас. Винаги го виждам или на игрищата или на пейките в двора на университета. Или се появява, винаги, когато разговарям с някое момче. Дали ме следи или просто е чист късмет. А може и да си въобразявам. Знам, че ме иска само за секса. И все пак има нещо влудяващо в него, което ме кара да изтръпвам, когато е в близост до мен.

-Днес аз черпя! Какво да е?- каза познат глас зад мен.Обърнах се и бях изненадана да го видя.

-Хей,Нейтън! Здравей и на теб и няма нужда, само за една вода съм!-усмихнах се и пак погледнах напред към опашката, защото беше мой ред.