Изгубена страст

Четиринадесета глава

Мейз

          Минаха няколко седмици, от както Лукас се върна. Нещата между нас вървяха добре. За мое щастие, Нейтън го нямаше и ни заместваше друг асистент. Найстина се надявам всичко да е свършило и да е осъзнал, какво всъщност върши.Чувствам се спокойна, когато виждам моите момчета да седят в хола и да се смеят. Правят ме щастлива. Облегнала съм се на рамката на вратата и се усмихвам. Щастливка съм, че ги имам в живота си.

-Подслушваш ли ни?-попита Томи, без да се обръща.

-Хвана ме!-засмях се и се приближих до тях. Седнах в скута на Лукас и го целунах.

-Какво ще правим за Коледа? Имате ли планове?-попита Браян.

-Не!-отговорихме и тримата в един глас.

-Всъщност, аз имам предложение за вас!-каза Томи и се изправи. Веднага видях, че му е хрумнало нещо.- Имам едно местенце, нещо като вила, на което може да организираме голям купон? Какво ще кажете, алкохол, мацки, пак алкохол и Браян, който ще отговаря за музиката?

-Разбира се! Аз нямам нужда да празнувам!-засмя се и каза съркастично Браян.

-Къде, по дяволите, видя купон без музика? И какво се оплакваш, ти си единствения, който вижда циците на всички мацки от високо!-контрира го Томи.

-Какво ще кажеш, ще отидем ли?-попита ме Лукас, докато онези двамата, започнаха да правят списък на мацките с най-големи цици.

-Да, стига да си държиш ръцете далеч от чуждите цици!-целунах го и усетих как се усмихва. Губех се в целувките и прегръдките му. За миг забравих, че не сме сами, но ни беше напомнено.

-Мамка му, вземете си стая!-казаха и побързаха да излязъл от стаята.- Мейз, да не забравиш за по-късно! Ще се върна да те взема!-подвикна Томи докато излизаше, дори не изчака да му отговоря. Мамка му, не бях споменала на Лукас, че ще изляза с Томи. От както се събрахме с Лукас, излизанията ни с Томи станаха редки. Затова тази вечер бях решила да е само за нас с Томи. Имаме да си говорим за доста неща.

-Не си ми казала, че ще излизаме?-погледна ме объркано Лукас.

-Всъщност, обещах на Томи, че ще излезем двамата.-казах, ставайки от него, защото видях,че се напряга. Видях, как ме погледна, знам, че не му е приятно.-Не ме гледай така, просто приятели сме!-скоро не бяхме спорили по тази тема. Всеки път когато стане на въпрос за Томи и Лукас започва да побеснява. Не го разбирам! Личи му, че има проблем с това, а когато го попитам за него всичко е наред!- Ще ми кажеш ли какво става?

-Виж, не искам да се караме! Нямам му доверие!-изправи се и тръгна към вратата.- Просто се пази!-допълни и излезе от къщата. Това пък какво беше. Чувствам се объркана и все едно правя нещо нередно. Все още не може да се оттърси от миналото си.Не го виня, но и той не ми помага, когато бяга по средата на раговора! Иде ми да го убия!

Качих се в стаята си и се съблякох. Ще си взема един душ, ще се оправя и ще прекарам една приятна вечер в компанията на добър приятел. Решихме, че киното е добър вариант. Бях оставила избора на филм в ръцете на Томи и се надявах да ме пощади и да не ме завлече на някой ужас или трилър.