Изгубена страст

Двадесет и втора глава

Нейтън

Гледах я как плаче и не усещах състрадание. Исках само да потъна дълбоко в нея и да взема, това което брат ми си мисли, че е негово. Всяка друга която беше с него ми се отдаваше още на първата ни среща,но тази, тази тук е различна. Аз съм различен, искам я за себе си, така както никоя до сега. Ще взема полагащото ми се, а той ми дължи един цял живот!

-Млъквай!-изкрещях срещу нея и нямах търпение да опитам сочните й устни и кръглите й форми. Исках я гола пред мен. Исках да вкарам два пръста в нея и да усетя топлината и соковете й. Бореше се с мен и я обърнах по корем. Хванах двете й ръце и целувах жадно тила й. Беше прелест за очите. Съкровище, което пиратът в мен искаше за себе си.

-Моля те, не го прави, не го прави!-умоляваше ме през сълзи, но аз не обръщах внимание. Точно когато мислех, да разкъсам бельото й, телефона ми звънна. Лукас, точно на време.

-Я виж, кой се е сетил за мен!-казах, когато вдигнах телефона. Не знам какво искаше от мен, но щях да срина живота му след минута.

-Къде си? Трябва да поговорим!-говореше спокойно, явно не знаеше, че Мейз е при мен. Запуших устата й, защото все още не исках да поднасям изненадата.

-Честно казано, съм зает в момента. Прекъсваш доста разгорещен момент!-подиграх се в слушалката.

-Не ме интересува, какво правиш, исках да ти...

-Оо, повярвай ми, ако разбереш, какво правя, доста бързо ще се заинтересуваш!-прекъснах го и той замълча отсреща.

-Мейз...-нашепна в телефона. Доста бързо се досети, браво на него.- Нейтън, ако я докоснеш, ще те убия! Ще те убия, чуваш ли ме!?-крещеше от другата страна на телефона. Това ме забавляваше още повече.

-Добре, че се обади, сега и ти ще можеш да слушаш! Have fun, brother!

-Нейтън, да не си посмял, ще те разкъсам на парчета, ако само и един косъм падне от глав...-затворих телефона и го хвърлих на масичката до дивана. Започнах да се ядосвам, Мейз не спираше да се опитва да крещи под ръката ми, а и този глупак, какво си мисли, че може да ми направи.

-Така, до къде бяхме стигнали... а да, тъкмо щях да те опитам, сладката ми!-наклоних се към нея и целунах врата й. Бях толкова твърд и готов за нея, че дори нямах желание да я измъчвам по друг начин. Подместих бельото й и я погалих по възбудата. Утърках се от нея и чувството беше блажено. Не спираше да се бори и да ме моли да спра, но аз нямаше да я пусна, докато не я маркирам, като моя. Потопих два пръста във влагалището й и няколко пъти изкарах и вкарах двата си пръста от нея. Исках да вкуси от собствените си сокове, но когато извадих пръстите си видях, че са целите в кръв. Какво, за Бога!?