Изгубена страст

Единадесета глава

Мейз

Беше минала една седмица, от както с Лукас бяхме заедно. От тогава не съм го виждала. Започвам да си мисля, че наистина ме е искал само за секса.Бях тъжна, отчаяно го търсих. Нямаше го. Всеки ден, отчаяно се молех да се прибере и да поговорим. Не исках Томи и Браян да ме виждат тъжна, затова и не съм им казала, че Лукас го няма, че не ми се е обаждал. Дори едно проклето съобщение не ми беше изпратил.

-Има ли още кафе? Убивам за едно кафе?-попита Браян зад мен.

-Заповядай!-сипах му и го подадох. Явно снощи си е легнал късно, защото не изглеждаше по обичайния спретнат начин.-Изглеждаш ужасно! Спа ли въобще тази нощ?

-Благодаря ти, Мейз, много си мила!-извъртя очи Браян.

-Моля, пак заповядай!-отвърнах с лукава усмивка. Знаех, че сутрин не може да търпи на шеги.- Ще ме закараш ли до учебния корпус? Нямам много време, а искам да свърша една работа, преди да започнат лекциите.

-Разбира се, дай ми само пет минути да се облека и тръгваме.-каза Браян кимайки към мен.

Тръгнахме. Бяхме доста мълчаливи и двамата, не е обичайно за нас. Тримата с Томи си споделяхме всичко.Бяхме станали доста близки. Исках да им кажа, какво стана миналата седмица, но имам чувството, че изкажа ли го на глас, ще осъзная, че не е сън, че е истина. Достатъчно съм бясна на себе си, че се вързах като глупачка на Лукас. Не искам да съм бясна на никой друг, а Томи няма да остави така нещата.Знам, че ще каже „нали ти казах" и ще побеснее. Няма нужда да ги натоварвам с моите драми. Ще се справя сама този път.

-Какво ще правиш тук? Има ли нещо, за което да се притеснявам?-попита Браян, когато пристигнахме.

-Не!-казах твърде бързо-Просто, ще помоля, да разменят някой от часовете ми!-казах и излязох от колата.

-Хей, Мейз!-подвикна Браян-Довечера, ще има парти в Luxor, ще пускам музика там, искаш ли да отидем? Томи вече се съгласи.

-Да, ще дойда! Стига първите две питиета да са от вас!-усмихнах се и му намигнах.

-Ще тръгнем в девет! Бъди точна!

Говорих с ректора, да ме преместят в друга специалност, но се оказа, че не може. Било вече почти средата на семестъра. Не ми пука! Не искам да си създавам проблеми. Попитах дали не може да се преместя в другата група или да се разменим с някой. И това не може! Мамка му, прецакана съм ! Реших, че единствения ми вариант, е да се правя, че нищо не е станало. След първата лекция видях Томи на една пейка в двора на университета. Отидох при него и видях, че си е взел кафе. Слава богу и без това не ми се чакаше в кафенето.