Изгубена страст

Девета глава

Лукас

Трябваше да я отведа вкъщи, но не го направих! Предстой й да разбере, какъв боклук съм, а ми трябва още време с нея. Не искам да я изгубя, преди да съм я имал вече!Седнахме в колата и подкарах.

-Къде отиваме? Нали бяхме тръгнали към къщи?-Господи, звучеше уплашена, а не исках да е.

-Довери ми се, Мейз! Никога не бих те наранил!

-Лукас, знам това! Но ако се опиташ, повярвай, мога да те наритам!- опита се да не се усмихва, но видях как й трепна устата, когато го каза. Наистина ли се опита да се шегува!?

-Изкушавам се, да видя това!-отвърнах на шегата й.

-Лукас, знам, че има логично обяснение на всичко. Знаеш, че трябва да ми дадеш отговори, нали?-попита, вече сериозна Майз. Обещавам, че ще й обясня всичко, но първо искам да й покажа, че не съм толкова лош и за държанието ми си има логично обяснение. Но не още!

-Ще ти обясня всичко, Мейз! Просто ми имай доверие. Искам да видиш нещо!

Карах към едно място, на което обичах да ходя за да размишлявам. На Мейз ще й хареса. Когато стигнахме, слязох от колата и изтичах, за да отворя вратата на Мейз. Хванах я за ръката с едната си ръка, а с другата затворих очите й.

-Имай ми доверие, Мейз!-казах, като се опитвах да не звуча, твърде развалнуван.

-Лукас, къде сме?

-Стигнахме!- махнах си ръката и очаквах, Мейз да каже нещо. Не казваше нищо, просто стоеше там и мълчеше. Заведох я на място, от което се виждаше част от града и плажа.Щеше да е по-хубаво, ако бяхме тук по време на изгрев или залез, но и така гледката си я бива. Застанах зад нея, за да й предоставя цялата гледка.

-Е, какво мислиш?- попитах и се приближих до нея. Прегърнах я през кръста и тя хвана ръцете ми, но не за да ги разкара от там.

-Прекрасно е, Лукас! Удивително!

-Мейз!-прошепнах в ухото й. Почувствах как цялото й тяло се наелектрицира. Това е добър знак. Обърна се и ме погледна. Мамка му, какви очи! Тя отвори уста да каже нещо, но аз не издържах. Исках я! – Мейз, искам те, не мога да страня от теб и миг повече. Опитах, мамка му! Не издържам повече!

-Тогава се отдай нажеланието си, Лукас!-каза тя и аз не чаках повече. Целувах я жадно.