1 глава

3.6K 81 7
                                    

2 седмици по-късно

Гледна точка на Алисън

- Липсваше ми това просто да си стоя и да си те гушкам, докато си почиваме. - Хари целуна бузата ми, а аз се усмихнах. - Липсваше ми всичко, но най-вече ти самата. - гушна ме още по-силно, а аз се засмях леко.

- Сега съм тук. - погледнах го.

- И няма да те загубя отново. - целуна челото ми и след това се излегна по гръб, а аз облегнах глава на гърдите му.

На кратко, последните две седмици Хари все пак прекара в Англия. Дефакто замина още на следващия ден, след като се събрахме, защото нямаше особен избор. А и трябваше да уреди всичко там и да говори с мениджъра си относно завръщането му в Калифорния. Не знам подробности, но две седмици по-късно в крайна сметка официално се нанесе в къщата си тук, отново. Пристигна вчера сутринта и още вечерта успяхме да се видим, даже останах и за презнощта, защото днес е събота.

Не мога да опиша колко съм щастлива с думи. Последния месец и нещо беше ужасно хаотичен и динамичен, но определено не се оплаквам, защото в крайна сметка е важно как завършиха нещата. Определено са в наша полза и наистина се надявам нещата да продължат да се развиват добре. Все още ми е трудно да осъзная, че с Хари сме отново заедно и че той се върна да живее в Лос Анджелис, а усмиваката не слиза от лицето ми. И все пак този път наистина се стараем да не прибързваме с всичко, точно затова взехме решението засега да живеем поотделно. Така всеки ще си има и лично пространство, въпреки че аз в момента определено не искам такова. Искам Хари през цялото време, но не мисля, че трябва да бързаме и с местенето в един дом отново, все пак току що се събрахме. Но ще видим какво ще стане, обикновено нещата при нас никога не се развиват по план. Както и да се развият обаче се надявам всичко да бъде наред между нас. Ужасно съм щастлива!

- Какво ще закусваме? - попитах го, защото преди малко се събудихме, а беше почти 11:00 часа.

- Тук няма нищо, ще трябва да излезем. - отвърна.

- Ами хайде да се оправяме тогава. - надигнах се леко.

- Първата ни сутрин заедно и ти бързаш да ставаш. - въздъхна, а аз се засмях.

- Гладна съм. А и имаме цял ден заедно. - все пак станах от леглото и побързах да си облека бельо, защото бях гола.

Love Story: Happily ever afterWhere stories live. Discover now