Love Story: Happily ever after

32 глава

На сутринта

Гледна точка на Алисън

Алармата ми ме събуди, което значи, че е 9:30 часа. Надигнах се леко и взех телефона си от нощното ми шкафче, и спрях алармата, а след това набързо прегледах известията си. Отговор от Хари все още нямах, но когато отворих чата ни видях, че е прочел съобщението ми. Ъгх... както и да е. Кой знае защо изобщо го е изпратил.

Станах от леглото ми и влязох в банята, за да си взема един бърз душ и да измия зъбите си. След това изсуших косата си и си облякох черен спортен клин и черно спортно бюстие. Отидох в кухнята и си направих кафе, седнах на един от високите столове около плота и си включих лаптопа. Роуз ми беше изпратила всички скици заедно със записките и от вчера, които трябваше да прегледам отново и след това да изпратя на екипа на Алесандро. Това и направих, когато се уверих, че няма грешки и всичко е готово. Днес трябваше да се срещна с Алесандро към обяд, за да се запозная с част от екипа, който поема щафетата оттук нататък и ще се погрижат дрехите да се получат точно така, както ги искам. Междувременно, докато си пиех кафето проверих няколко различни фитнес зали в района, защото не съм тренирала от месеци, а сега явно ще имам доста свободно време, така че не е зле да се възползвам и да вляза малко във форма.

Както си седях, изведнъж някой позвъня на вратата. Малко се учудих, защото не очаквах никого, но след това се усетих, че може и да е Розали. Станах от мястото си и отидох да отворя. Когато отворих вратата и видях Хари отпред не можах да повярвам. Какво по дяволите?!

- Хари? - изгледах го шокирано.

- Здравей! - усмихна ми се слабо, изглеждаше ми някак притеснен.

- Защо си тук? - от всички въпроси, които ми се въртяха в главата го попитах точно този. Ама наистина не знаех как да реагирам.

- Трябваше да говоря с теб. - каза ми, а аз най-накрая се усетих и му направих място да влезе в апартамента. Затворих вратата след него и двамата тръгнахме към дневната.

- Все още ми имаш номера. - отговорих. - И какво беше това съобщение вчера? Какво става?

- Искам да говоря с теб лично, не е за по телефона. - обясни и двамата седнахме на дивана.

- Да говориш за какво?

- За случилото се. Истината е, че отидох на летището онази сутрин, когато беше полета ти. Помниш, каза ми, че ако дойда...