Love Story: Happily ever after

25 глава

На сутринта

Гледна точка на Хари

Цяла нощ не успях да спя поради две причини-като цяло ситуацията, в която се намираме, просто бях прекалено замислен, а другата е факта, че Али не беше в леглото с мен. Явно наистина ми е много сърдита щом предпочете да остане в една от гостните и вероятно има право. Обаче наистина не знаех как да оправя нещата с нея. Знам, че очакваше друга реакция, но не мога просто да седя и да я лъжа. Бях честен с нея вчера, може би малко се увлякох, но като цяло наистина не искам да заминава и не искам връзка от разстояние. А не виждам какъв е изходът от проблема в момента, не виждам какво мога да променя, за да оправя нещата, за да се оправят отношенията ни и да си запазим връзката, тоест да избегнем всичко това с разделянето. Заложени са бъдещата и кариера и връзката ни, не мога да очаквам да избере второто, колкото и да ми се иска. Но не мога и да се примиря с факта, че ще замине.

Гледна точка на Алисън

Бях будна през почти цялата нощ, но някъде към 5:00 сутринта съм заспала. Събудих се към 8:00 и станах, за да пия кафе. Отидох в кухнята и включих кафемашината, седнах на един от високите столове около плота и зачаках кафето си. Хари влезе в кухнята само няколко минути по-късно, но не ми каза нищо, а направи и на себе си чаша кафе. Точно когато щях да изляза обаче проговори.

- Али, стой.

- Какво, Хари? - обърнах се и го погледнах.

- Нека поговорим. - приближи се към мен и остави чашата си с кафе на плота.

- Няма за какво да говорим. Беше достатъчно ясен вчера. - отвърнах, надявайки се тук да каже "не бях прав, три месеца не са чак толкова много време и ще се справим". Не каза това.

- Моля те. Наистина не ми харесва да сме така, не искам да си ми ядосана и да не си говорим. - приближи се още повече към мен и постави внимателно ръце на талията ми. За момент мислех да се отдръпна, но се отказах.

- Не съм ти ядосана... просто наистина се надявах да реагираш по друг начин. Очаквах, че ще стане точно така, че ще се ядосаш и точно затова се притеснявах да ти кажа, но имах и малка надежда, че няма да се случи и че ще го обсъдим нормално. Не искам да заминавам. Наистина не искам. Мисълта да съм далеч от теб отново е ужасна и знам как се чувстваш, и аз се ядосах, когато научих за всичко това със заминаването. Но нямам избор.