Love Story: Happily ever after

3 глава

Понеделник

Гледна точка на Алисън

Сутринта с Хари станахме рано и отново закусихме заедно в тях. Той проведе няколко бизнес разговора по телефона, един от които беше с мениджъра му, докато обмислях няколко от моделите за колекцията, която съвсем скоро трябва да започна по-сериозно. Някъде към обяд излязохме и отидохме в студиото, в което записваше до миналата година и отново ще записва отсега. Поседях там с него около час и половина, чух откъси от последните песни, върху които работи, но днес предимно си говореха повече, отколкото вършеха работа. Все пак не беше виждал тези хора от миналата година. По някое време Зейн и Джес се появиха и Зейн остана в студиото при Хари, а с Джес излязохме да се разходим наоколо и да отидем до бижутерията, за да разгледаме и евентуално да си вземем нещо. Нейната цел беше да си намери гривна, а аз исках нови обеци. Хари от сутринта ми спореше, че не иска аз да харча парите си за такива неща и настояваше той да ги плати, но това няма как да стане. Парите на Хари са парите на Хари и не ми харесва да ги харчи за мен, а той обикновено доста се изхвърля. Но аз не искам да бъда зависима от него и определено мога да си угаждам и сама. И след около 40 минутно разглеждане дадох близо $1200 за чифт златни обеци с диамант. Бях много доволна, както и Джес, която успя да намери гривна, каквато търсеше.

След като приключихме там се видяхме със Зейн и Хари в един ресторант наблизо за нещо като късен обяд. Не се забавихме много, само хапнахме набързо и си тръгнахме. Хари беше приключил работа и затова направо се прибрахме, беше около 17:00 часа. Тази вечер вече щях да се прибера вкъщи, защото от утре Хари ще му се налага да става рано и да ходи до студиото, за да може да приключи албума си, а аз трябва да се фокусирам над моята работа и ще видим оттук нататък как ще са нещата. Предполагам щом сме в един град няма да е кой знае какъв проблем, ще се виждаме, когато сме свободни и нещата ще се получат. Надявам се.

- Защо не останеш и тази нощ? - измърмори Хари. Бяхме на дивана и той се беше сгушил в мен. Последния един час си стояхме тук и си говорехме, а след малко трябваше да излезем и да се видим с Кейти и Дейв на вечеря.

- Защото ние не живеем заедно, не го забравяй. - напомних му и се засмях леко.

- Не искам да си тръгваш. - продължи.

- Ще се видим утре. - прокарах пръсти в косата му и го погалих.

- Хубаво! - въздъхна. Водехме този спор от вече 15 минути. И на мен ми се иска да остана, но се разбрахме този път да не прибързваме с нищо. Все пак не може просто да се нанесем заедно на втората седмица.