Love Story: Happily ever after

42 глава

На следващия ден

Гледна точка на Алисън

Миналата нощ с Хари не успяхме да спим много, защото бяхме много развълнувани... а и по други причини. Но това въпреки всичко не ни попречи по никакъв начин и независимо, че не сме спали цяла нощ, днес бяхме изпълнени с енергия. По-рано през деня отидохме на пазар в града и си взехме разни неща за предстоящата зима, като палта и пуловери. Проблемът при нас е, че пазаруваме толкова често, че вече нямаме почти никакво свободно място в дрешника ни. В който и да е дрешник от всички. Но пък нови дрехи и обувки никога не са излишни, нали?

Двамата с него обядвахме в ресторанта на един хотел, а преди да се приберем в къщата си, Хари ни направи резервация за довечера в ресторанта в центъра на курорта. Следобеда ни премина, докато си почиваме, прекарахме малко време и в джакузито и после стана време да се приготвяме за вечерята ни. Ресторанта си беше изискан, а по-рано днес си купих перфектната рокля за случая. Както казах, нови дрехи никога не са излизшни и аз веднага успявам да намеря повод да ги облека.

Цял ден настроението ми е ужасно приповдигнато и не мога да спра да поглеждам пръстена на ръката си, а всеки път, когато погледна Хари си помислям "Еха! Това е годеникът ми!", сякаш все още не мога да осъзная, че е реално. Хари ме доведе тук с цел двамата да се разсеяме от проблемите, които се струпаха напоследък и мисля, че с предложението му засенчи всичко останало, което се случва в живота ни. Оправи ми настроението за доста дълго време напред, а не само за тези няколко дни.

От друга страна, въпреки целият ми ентусиазъм и еуфория все още не бях споделила новините с никого. Не се бях обадила дори и на нашите, а доколкото знаех Хари също не беше казал на никого. Но нямах против да го запазим само за нас поне докато се върнем в Ню Йорк, за да може да се насладим на това само аз и той засега.

- Готова ли е красивата ми годеница? - Хари влезе в банята, точно когато слагах обеците си.

- Мисля, че да. - огледах се за последно в огледалото, а след това се обърнах към Хари.

- Изглеждаш божествено! - целуна бузата ми, а след това и той се огледа за последен път преди двамата да излезем.

Джон вече ни чакаше в колата отпред, затова направо потеглихме към скъпарския ресторант. Пътя до него беше не повече от 15 минути, затова пристигнахме бързо. Не чакахме много преди да влезем и да ни опътят до масата ни, която се намираше в по-малката зала на ресторанта.