Love Story: Happily ever after

30 глава

2 седмици по-късно

Гледна точка на Алисън

Първите ми две седмици в Париж минаха сравнително бързо. Бях доста заета с работа, заедно с Алесандро оправяхме и някакви последни детайли от колекцията ми, отделно на това той ми показваше и негови дизайни от новата колекция на Gucci и обменяхме идеи и по повод нейното завършване също. Тепърва предстоеше да започнем да създаваме дрехите, но той беше доста зает и с организирането на самото шоу, както и с рекламите към новата си колекция, затова малко се бавехме. Но все пак има повече от два месеца до модната седмица в Ню Йорк, така че моята колекция може и да почака малко. Неговата обаче трябва да е готова след месец, защото все пак това е официалната колекция на Gucci, която ще бъде представена на модната седмица тук, както и на тази в Италия, а и после в Ню Йорк.

От друга страна извън работа личният ми живот далеч не беше толкова вълнуващ. Първата ми седмица тук честно казано бях доста тъжна, на теория звучеше много лесно да си кажа, че няма да мисля за случилото се, но в действителност това нямаше как да стане. Та ние с Хари скъсахме и определено не ми е все тая, въпреки всичко. Няколко пъти бях напът да му пиша или да му се обадя, но се въздържах. Той също не се опитваше да се свърже с мен, така че предполагам не изгаря от желание да говори с мен. Но ми беше някак самотно, чувах се с нашите, с Кейти и Сара, с Джес и Зейн, та дори веднъж се чух и с Бела, която вече е в Италия, но тези хора не са тук с мен. С Розали не се виждаме освен, докато работя, все пак и тя има нужда от почивка, не може да е постоянно около мен. Обаче тук приятели нямам, а скоро няма да се прибера в Америка и не знам какво ще правя.

Днес е събота и съм в почивка, мисля, че Алесандро е извън страната за два/три дни, така че не се очертава да имам работа до понеделник или вторник. Досега имах и достатъчно време да посетя повечето забележителности наоколо и да свикна с града, така че вече не можех да си оплътнявам времето и като турист. Не се оплаквам, все пак съм във Франция и правя това, което обичам, но... просто ми се иска да имах и компания, и малко повече неща за правене в свободното ми време.

Гледна точка на Хари

Минаха две седмици, откакто Али замина и оттогава все гледам да съм зает с нещо, защото иначе мисля прекалено много за нея, за случилото се и колко ми липсва тя, че дори едва не и се обадих веднъж... няколко пъти. Но поне свърших доста работа, представих албума си пред лейбълът ми, измислихме концепцията за корицата и направихме фотосесията, избрахме първият сингъл и сме почти готови с идеята за видеото, на път сме и да изберем датата, на която ще пуснем албума, а вече започнахме да коментираме и евентуално турне за следващата година.