Love Story: Happily ever after

35 глава

Гледна точка на Хари

Целият ден бях ужасно напрегнат поради цялото това объркване с полетите и факта, че нямах търпение да видя Али. Почувствах се сравнително облекчен в момента, в който кацнахме на летището в Ню Йорк, но след това 40 минутният път до апартамента успя да ме изнерви отново. Но момента най-накрая настъпи, бяхме в сградата и вече бях в асансьора, и след по-малко от минута щях да я видя. От толкова време чакам този момент!

Гледна точка на Алисън

След обяда ми със Зейн се прибрах и веднага ми се наложи да проведа няколко конферентни разговора на лаптопа си, което ми отне около два часа, а след това след кратка почивка се заех с приготвянето на вечерята. Бях изпратила Джейс да напазарува, просто бях прекалено изморена и не ми се излизаше отново. След като той се върна с всичките ми необходими продукти, отидох право в кухнята. Бях решила да изненадам Хари с домашно тако по рецептата на мама, защото той много го харесваше. Аз от друга страна не бях кой знае какъв фен, но ще го преживея заради него, не ми е за първи път, а и искам да го зарадвам с нещо. Сигурно и той ще е доста изморен от дългия полет и ранното ставане. Боже, нямам търпение да го видя! Имали сме връзка от разстояние за доста повече от два/три месеца и честно, не знам как сме се справяли. Да, Хари идваше да ме вижда, но определено не ми беше достатъчно. Мисълта, че засега ни предстои да сме заедно през почти цялото време ме успокоява доста. Поне знам, че дори да сме заети цял ден, ще се приберем вкъщи заедно в края на деня. Наистина от това имам нужда. Иначе без Хари сякаш не мога да функционирам като хората. Просто ми трябва да е около мен, колкото се може повече, защото просто да го имам с мен ми помага с всичко.

Докато приготвях вечерята си бях пуснала албума му, не го бях слушала скоро, но песните ми харесваха много и обичам да слушам гласът му, така че това ме зареждаше още по-позитивно. А и много се вълнувах, че съвсем скоро ще го видя.

Гледна точка на Хари

Влязох в дневната, последван от Джон и се огледах. Джейсън седеше на един от фотьойлите и се изправи, когато ни видя.

- Добре дошли! - приближи се към нас.

- Къде...

- Кухнята. - отговори ми преди да съм успял да задам въпроса си, а аз се усмихнах.

Тръгнах посока кухнята и започнах да чувам музика от там. Watermelon sugar? Това ме накара да се усмихна. Когато се приближих още малко започнах да чувам и гласът на Али. Тя пееше. Това ме учуди, рядко я чувам да пее, а тя честно казано може да пее, въпреки че отрича. Това ми липсваше толкова много, да се прибера и тя да е вече вкъщи. Подпрях се на касата на вратата и се усмихнах широко. Тя танцуваше с гръб към мен и явно току що беше извадила нещо от фурната, защото държеше нещо като тава и я носеше към единият от плотовете, не спираше и да пее.