Love Story: Happily ever after

24 глава

Гледна точка на Алисън

- Хари... кажи нещо. - помолих го, защото започваше да ме притеснява още повече мълчанието му.

- Заминаваш. - проговори.

- Само за три месеца е. - побързах да добавя, а той ме погледна моментално.

- Заминаваш за три месеца?! - стана от мястото си на дивана и инстинктивно направих същото.

- Хари, аз...

- Преместих се тук, за да съм с теб, за да се реванширам за постъпката ми преди няколко месеца, затова че те оставих, а сега искаш да ми кажеш, че заминаваш?! Ще отидеш на края на света просто така? - вече беше ядосан.

- Знаеш, че нямам избор! Искаше ми се да има и друг вариант. Да не мислиш, че искам да замина?! Да бъда далеч от теб отново?! Но не мога просто да се откажа от... Gucci! Ти може и да си постигнал своите цели, и да си на върха на музикалната си кариера, но аз имам още какво да направя, за да постигна нещо подобно в моя живот!

- Знаеш, че нямаш нужда от това. Знаеш, че не е нужно да работиш, мога да ти дам всичко, което искаш, от което имаш нужда... Не е нужно да заминаваш.

- Не си сериозен, нали? Много добре знаеш какво значи модата за мен и че изобщо не става дума за пари. Не можеш да очакваш от мен да седя затворена в тази къща и да очакваш да се откажа от мечтите си, за да бъда тук с теб. Знаеш колко щастлива и благодарна съм за възможността, която ми се даде и вместо да се радваш за мен в момента ме убеждаваш да се откажа само за да остана тук с теб.

- Как по-точно да се радвам, когато знам, че ще заминеш?! Али, това са три месеца на другия край на света.

- Е и?! Не е като да не сме го правили вече, връзка от разстояние. Няма да е завинаги. - отвърнах.

- Това ли искаш? Връзка от разстояние?

- Искам да видя подкрепа от твоя страна, Хари. Искам да поговорим и да намерим някакво решение, компромис, но явно имам грешни очаквания от теб. - тръгнах посока вратата. Исках да изляза оттук преди да се скараме още повече.

- Къде отиваш? Не сме си приключили разговора. - последва ме.

- Не искам да продължавам този разговор и да слушам как ме обвиняваш, че взимам някакво решение за себе си в момента. Очаквах, че ти най-добре ще ме разбереш, но очевидно греша. - излязох и затворих вратата пред лицето му. Побързах да се кача в колата си и тръгнах посока едно място, което бях открила преди няколко месеца и на което ходя обикновено, когато имам нужда да помисля. Не ходя там често, но е доста спокойно и със страхотна гледка, наистина е приятно кътче, на което можеш да отидеш, за да се откъснеш от проблемите си.