Love Story: Happily ever after

31 глава

Сряда

Гледна точка на Алисън

- Добрър ден, г-н Микеле, г-це Олсън! - поздрави ни Розали, въпреки че аз настоявах да ме нарича Али.

- Здравей, Роуз! - усмихнах и се.

- Тук ще изберем платовете, които ще са подходящи за изработката на дрехите. - каза ми Алесандро, когато влязохме в нещо като огромен склад, където явно съхраняват материялите си. - Също така добре трябва да опоменеш кой за коя дреха е, за да могат да започнат с изработката още идната седмица. - обясни, а аз го следвах из дългите алеи.

- Нося копия от скиците ти. - Роуз ми посочи папката в ръката си. - Ще водя записки направо върху тях.

- Добре. Благодаря! - усмихнах и се. Все още не можех да свикна с факта, че работя за Gucci и то като дизайнер, че имам асистентка, всички наоколо ми говорят на "вие", а и ме гледат леко подозрително, особено когато ме виждат с Алесандро, който е в общи линии техен шеф. Той от друга страна се опитваше да ме накара да свикна по-бързо и да осъзная, че с него в момента сме равни и че той не е мой шеф. Но това е Алесандро Микеле! Не се възприемам като равна с него, той е легенда в света на модата.

- Хари няма ли да те посети скоро? - попита ме той, докато сравнявахме два различни плата за модела на една тениска. - Не съм го виждал скоро.

- Ами... - замислих се за момент, защото ме хвана леко неподготвена. Досега не ми го беше споменавал. - Ние в момента не сме заедно, така че не мисля, че ще ме "посети скоро". - казах леко шеговито.

- Колко жалко! Най-накрая си намери свястно момиче и я изпусна. - отвърна, но аз си премълчах. Някак не се чувствах напълно комфортно да коментирам отношенията си с Хари заедно с Алесандро.

- Мисля, че този е по-подходящ. - избрах плат със светло кафеникав десен.

- Това са си твоите дизайни, както прецениш. - подаде ми номера на плата, а Роуз го записа, точно до рисунката на тениската. - Дори аз вече нямам търпение да видя тази колекция на модния подиум!

- И аз много се вълнувам. - усмихнах се широко и тръгнахме към някакъв друг ред, където започнахме да разглеждаме различни платове за дънки.

Като цяло избирането на различни платове и материи за дрехите се оказа доста по-трудно и продължително от очакваното. Мина цял час, а бяхме на половината от цялата колекция, но вече започна да ни омръзва да обикаляме този склад, затова спряхме за малко почивка. Роуз отиде да ни вземе кафе, а Алесандро говореше по телефона, така че аз просто отидох в един от офисите, който в момента беше празен и седнах на едно диванче. Погледнах часа, беше 16:36. Максимум към 18:00 ще сме приключили тук. Изведнъж получих съобщение от Хари.