Love Story: Happily ever after

14 глава

Гледна точка на Алисън

Бях ужасно ядосана и бях на път да се разрева. Имам чувството, че съм тук от поне 20 минути и вече ми омръзна да викам и да тропам по тази врата, а и явно никой нямаше да мине по скапания коридор. Надявах се скоро някой да забележи липсата ми, най-малко гаджето ми. Сериозно, Хари се притеснява, ако сме си вкъщи и отида до другата стая за две минути без да му кажа къде съм например, а сега все още не се е опитал да ме открие. Все пак след няколко минути опитах отново да повикам помощ и да привлека нечие внимание с тропане по вратата, отново, и този път май беше успешно. Някой се опита да отвори вратата.

- Кой е вътре? - чух познат глас... Алексис.

- Алексис?! Ти ли си?

- Алисън?! - очевидно беше изненадана. - Какво става? Защо вратата е заключена?

- Джиджи ме заключи тук. Нямаш представа колко се радвам, че се появи. - въздъхнах. Вече бях малко по-спокойна, знаейки, че ще изляза оттук. - Моля те, отключи.

- С удоволствие! Но... къде е ключа? - попита, а аз се отдръпнах леко от вратата. Няма начин!

- Как така къде е ключа?! - паникьосах се.

- Явно го е взела със себе си. Ок, не се притеснявай, след малко ще се върна, ще отида да потърся ключ. - каза ми тя.

- Побързай, моля! - отвърнах и след това отидох и седнах на плота на мивката. В момента, в който Алексис отключи на Джиджи ще и се иска да не бях излизала оттук. Нещастна кучка!

Гледна точка на Хари

Минаха около 10 минути, а Али все още я нямаше. Защо се бави толкова? Огледах се наоколо, но не я забелязах, а чантичката и телефона и все още бяха тук. Може да е имало опашка при тоалетната, все пак има доста хора наоколо. Но ако не се появи до пет минути отивам да я търся.

- Ти си ненормална! Какво по-точно смяташ, че ще постигнеш с това?! - изведнъж из залата се разнесе гласът на Алексис и всички се обърнахме в нейна посока. Изглежда с Джиджи се караха, а хората започнаха да се споглеждат и чудят какво се случва. - Какво гледате? - огледа се тя наоколо и всички отвърнаха поглед от тях, и продължиха разговорите си.

- Права е! - вдигна рамене Джес, а Зейн и се усмихна леко.

- Хари. - чух гласът на Алексис и се обърнах да я погледна. - Аз... Ела, трябва да ти кажа нещо. - каза, а се огледах наоколо. Все пак станах, защото вече ми беше любопитно какво се случва. Алексис да вика на Джиджи, да иска да говори с мен... Алисън я няма. Мамака му!