Love Story: Happily ever after

10 глава

Гледна точка на Хари

Направо побеснях, когато видях как Ема заля Алисън с виното си, но нищо не можех да и направя, защото е момиче. Цяла вечер се опитва да се заяжда с Алисън и гледах да не се бъркам много, защото Али добре се справяше с нея, но Ема прекали. Какво я прихваща? Обикновено е добра компания и е забавна, за първи път я виждам в такава светлина.

Когато тръгна да излиза я последвах, защото исках да поговоря с нея и да разбера какво се случва. Познаваме се от толкова много време и никога не е имало подобен проблем, не виждам защо прави всичко това. Не исках да се карам с нея, но няма да позволя на никой да се държи зле с Алисън, още повече пред мен.

- Ема, стой! - извиках леко. Вече бяхме излязли от къщата и се намирахме в предния двор.

- Остави ме, Хари. Върни се при прекрасната си приятелка. - спря на едно място и се обърна към мен.

- Какъв ти е проблема с Алисън? Нищо не ти е направила.

- Защо изобщо си с нея? - попита ме, а аз се учудих. - Наистина. Какво има тя, което аз нямам? Познаваме се от толкова време, а ти сякаш не забелязваш, че съществувам. Тя не те заслужава, само те използва! - сълзи се стичаха по лицето и.

- Ема, за какво по дяволите говориш?! - започнах да се притеснявам. Тя нали не... няма как да не съм забелязал. Мамка му! Явно Али наистина виждаше нещо повече и имаше причина да се дразни.

- Обичам те! Винаги е било така и последните месеци реших... не знам, раздели се с нея, върна се в Англия, прекарвахме повече време заедно, бяхме си близки и накрая... накрая се върна при нея...

- Ема, спри моля те. - прекъснах я. Не знаех какво точно да и кажа, защото никога не съм бил в подобна ситуация. Та ние се познаваме от толкова време, винаги сме били просто приятели, излизали сме в една компания... никога не съм я приемал като нещо повече и никога няма да я приема като нещо повече.

- Тя не те заслужава, не заслужава живота, който и даваш. Аз те исках още преди всички тези пари, преди да станеш това, което си днес. И през всички тези години гледам как допускаш до себе си някакви алчни кучки, които иначе нямаше да те забележат. - продължи тя.

- Просто спри! Явно не ме познаваш, нито момичетата, с които съм бил, нито Алисън. Не знам какво си си мислела, но ти и аз няма как да стане. Съжалявам, но това е истината. Нямах представа, че се чувстваш така, но това не променя факта, че аз обичам Алисън и че за мен тя е единствената. Не знам защо трябваше да правиш всичко това тази вечер. Какво очакваше? Че ще си признаеш чувствата след всички тези години и аз изведнъж ще зарежа приятелката си? Единственото, което постигна е да ме загубиш като приятел.