『Glentel』Johnten

#2

Тен и Кун седяха на площадката, на която Тен и Дойонг се разбраха да се чакат, и седяха на една от пейките там.

-Още не разбирам защо не ми даваш да се люлея на люлката.-каза тайландеца и скръсти сърдито ръце.

-Ами ако паднеш и се нараниш,или пък още по-зле да си счупиш нещо?! Аз какво ще правя ако ти се случи нещо подобно!? Ти си моята прехрана!-викаше като полудял китаеца.

Тен се радваше,че наоколо никой не минаваше, защото иначе щяха да чуят какви глупости дрънкаше приятелят му.

-Тен, кажи ми,че този човек е обикновен клошар,който спи в близост до теб, а не някой твой приятел.-каза глас зад тайландеца, при което той се усмихна и се обърна, за да види притежателя на гласа.

-Дойонги!-извика Тен и се втурна да прегръща стария си приятел.

-И аз се радвам да те видя,Тени!-каза чернокосия и отвърна на прегръдката на приятеля си.-Все същия нисичък си, не успя ли да се издължиш поне с един сантиметър?-пошегува се той, а другия се отдели от него,за да го удари, но тъкмо когато щеше да го удари забеляза,че другия бе сам.

-Къде са Юта и Джони, дори и онези заядливци?

Чернокосия въздъхна примирено и погледна по-ниския в очите. В очите си личеше колко развълнуван беше той.

-Трябва да му звънна, а?-Дойонг, обърквайки момчето пред себе си.

Донс бръкна в задния си джоб,изкарвайки телефона си и набирайки някакъв номер. Той зачака известно време,за да му вдигнат и щом се чу глас от другата страна, той отново въздъхна.

-Дойонги? Нима ти ми звънна?-каза човека от другата страна.

-Повярвай ми, изобщо не го правя по мое желание.-той погледна отново към другото момче, а той продължаваше да го гледа объркано.-Ела на площадката, на която се сбогувахме с Тен, той иска да те види.

-Тен?!-звучеше изненадан другия.-До пет минути съм при вас!

С това човека от другата страна затвори на Дойонг, а той погледна към по-ниския, който изглеждаше ядосан. Той се усмихна и разроши косата му, спечелвайки си недоволен вик от другото момче.

-Защо всички искате да ми разваляте прическата!?-тропна ядосано с крак тайландеца.

-Защото всички те виждаме като малко детенце.-обади се Кун и застана пред чернокосия, подавайки си едната ръка напред.-Аз съм Кун, неговия редактор и също така най-добър приятел! И не съм клошар! Също, да, това си ми е естествената красота.-той мина с другата си ръка през косата, заглаждайкия и се усмихна съблазнително на чернокосия.