『Glentel』Johnten

#13

Тейонг разгледаше поредния скучен документ. Той се прозя изморено неволно погледа му попадна върху една от снимките на бюрото му. На нея бяха той и Юта прегърнати,а на лицата им греха усмивки,личеше си,че не беше нова,понеже и двамата изглеждаха по-млади. Той се усмихна и взе снимката в ръка.

-Откъде,по дяволите,съм я измъкнал тази снимка?-попита се сам, а усмивката не напускаше лицето му.-Ако не се лъжа това е първата ни снимка, на която не искаме да се убием,следователно.-той замлъкна за момент и погледна изненадано към предмета в ръката си.-Нима снимката е от първата ни среща!?

Той се засмя. Това му навяваше толкова много спомени. Спомни си деня,в който направиха тази снимка.

-Чудно ми е как не съм я загубил някъде?

Червенокосия погледна към друга снимка,на която бе той,Джехьон И Джони. Носталгията го хвана и усмивката на лицето му изчезна. Остави снимката, на която бе той и годеника му и взе тази с брат му и неговия бивш най-добър приятел. Хиляди спомени от времето,в което се забавляваха заедно го връхлетяха и той погали леко снимката.

-Ще ми се да можех да върна времето назад и ти никога да не бе разбирал за това Джони.-почти го изшептя Те, а в гласа му се усещаше болката.-Наистина ми липсва старият Джони. Липсва ми най-добрият ми приятел.

Изведнъж на вратата се почука,привличайки вниманието на червенокосия. Той остави снимката на мястото и и заби отново поглед към документите.

-Влез!-каза той,продължавайки да чете онзи скучен документ.

Вратата се отвори,а през нея показа глава Джемин,който се усмихна сияйно.

-Нана,казах ти да влезеш, не да седиш на вратата.-Те надигна глава от документите и погледна към поданика си.

-Извинявай,хьонг,но няма да се бавя,затова не мисля да влизам.-обясни му русокосия.-Тук съм само, за да ти кажа,че скоро ще тръгваме към Новата част на града. Почти стана време.

Червенокосия кимна.

-Добре тогава. Кажи на Шяоджун да ме извика когато стане време. Имам още няколко документа да разгледам и съм готов.

Джемин кимна и се поклони уважително на кмета си,излизайки от кабинета му.

-Защо се налага да се карам с Джони?-попита Тейонг,не очаквайки отговор.