『Glentel』Johnten

#3

Тен гледаше към двамата си най-добри приятели, които не бе виждал от цели седем години, чудейки се какво имаше в предвид Юта с това Стария Глентел.
Накамото усети заучудения поглед на другия върху себе си и го погледна, усмихвайки се.

-Да не би да те тревожи нещо?-попита японеца,насочвайки цялото си внимание върху ниския си приятел.

-Ами чудех се,защо каза Стария Глентел, а не само Глентел? Какво искаше да кажеш с това?

Русокосия придоби сериозно изражение и погледна към момчето до него. Дойонг също изглеждаше доста сериозен, което накара тайландеца да се усъмни. Тези двамата наистина криеха нещо от него, но какво точно бе то.

-Вярно ти бе заминал вече когато разделиха града на две части.-каза Накамото отново връщайки вниманието си към Тен.

-Какво? Градът е разделен на две части? Но защо?

-Да не се опитвате да правите някакъв странен фън шуй с този град?-обади се Кун,който си ядеше съвсем спокойно тортичката.

Тен се удари по главата и погледна уморено към редактора си.

-И ти се имаш за китаец? Фън шуй не работи така!-скара му се той, Кун изобщо не отрази, понеже бе зает да се наслаждава на вкуса на шоколадовата тортичка.-Добре, няма значение.

Той извърна поглед от китаеца и връщайки го към другите двама,които си шепнеха нещо,карайки се,но щом разбраха, че брюнета ги гледаше спряха.

-Какво си шепнехте?

-Нищо!-отвърна Донс и взе айс кафето си,отпивайки.

- Как така разделиха града?-Тен не смяташе да остави нещата така, щеше да разбере какво се случваше без да го интересува кой щеше да се опита да го спре.

-Водеха се много спореве между жители. Едните искаха един за кмет другите друг, накрая просто решиха да разделят града.-русия направи кратка пауза колкото да отпие от кафето си и след това продължи.-Тази част, в която се намираме се казва Стария Глентел, а часта след библиотеката е Новия Глентел.

Кестенявокосия се замисли опитвайки се да си спомни мястото, където вече се намираше Новия Глентел. Той се намръщи. Не помнеше да има нещо друго до библиотеката, до колкото помнеше тя бе в края на самиа град.

-Но там нямаше нищо! Библиотеката не беше ли в края на града?-попита той искайки да бъде сигурен в спомените си.