『Glentel』Johnten

#41

Джони вървеше бавно по коридорите на голямото си имение. В ума му се въртяха различни мисли свързани с миналото му. Спомни си момента, в който разбра кои са истинските му родители. Спомни си как искаше да го изгори живи онези двама простосмъртни, които го бяха лъгали толкова години и се правеха на негови родители.

Той изръмжа гърлено, при което веднага стресна поданиците си, които бяха се събрали около него.

-Успокой се малко, куче такова.-прошепна отегчено Теил и го сръчка в ребрата.-Плашиш всичко живо около теб.

Тези думи накараха Йонгхо да се намръщи. Той премигна колко пъти, след което се огледа. Забеляза как всички негови върколаци го гледаха изплашено, а само Теил го гледаше отегчено. Въздъхна и отново погледна напред.

-Заведете Теил в стаята ни. Аз ще отида в градината.-заповяда той и тъкмо щеше да тръгне, когато нечии глас го спря.

-Какво ще правиш в градината сам? Ще се преструваш на депресиран ли?-обади се Теил и скръсти ръце. Не му харесваше най-добрия му приятел постоянно да мисли за миналото и то само за лошите моменти.-Вземи се в ръце малко. Налага се да забравиш тези тъпи глупости.-той го удари леко по рамото, след което се обърна на пети и тръгна в противоположната посока, насочвайки се към стаята си, която споделяше с по-високия.

Щом чу думите му, Йонгхо въздъхна. С Теил спореха винаги за една и съща тема. Защо по-ниския не искаше да го разбере?

Той също се отправи към мястото, на което искаше да отиде, оставяйки сами обърканата им охрана от върколаци, която се двоумеше кой от двамата да последва.

°•°•°•°•°•°•°•°

Тен разглеждаше многобройните растения около себе си, любувайки им се в захлас. Не бе мислил, че в точно в имението на Джони може да има подобно място. Още си спомняше как по-високия винаги повтаряше, че убива всяко растение до което се докосне.

Изведнъж той чу стъпки и погледна към входа на градината. Очите му се разшириха, когато видя Джони да пристъпва напред.

Тайландеца прехапа устни и стисна силно медальона на врата си. Макар и все още да беше невидим се страхуваше другия да не го види.

Йонгхо започна да крачи към беседката, когато внезапно го удари позната миризма. Той затвори очи и вдиша от познатия аромат. Никога не би сбъркал този аромат. Подсмихна се и започна да се оглежда. Къде ли се бе скрил ниския тайландец?