『Glentel』Johnten

#20

Шяоджун отвори внимателно входната врата на имението на Тейонг и Джехьон  и се огледа. Нямаше никой, което го успокои доста. Надяваше се да не среща никой, за да няма как някой да усети мириса на върколак по него.

Той затвори внимателно вратата и се насочи към големите стълби, започвайки да ги изкачва. Щом ги изкачи, той тръгна към стаята си, но усети как някой го хвана за рамото и се спря на място.

-Шяоджун, на къде си се разбързал толкова?-попита Тейонг, спирайки по-младия вампир.-Нещо да не те тревожи?

-Н-не, разбира се, хьонг! В-всичко е наред!-Джун се усмихна широко, искайки да прикрие страха си, но червенокосия сякаш го четеше като отворена книга.

-Шяоджун, ти къде беше до преди малко?-червенокосия кръстоса ръце и присви очи, гледайки подозрително към братовчед си. Изведнъж долови силната миризма на върколак идваща от другия, при което разшири ядосано очи.-Шяоджун, защо миришеш на върколак?! Бил ли си се с такъв или...-той направи пауза, като също си върна подозрителното изражение на лицето.-Или си бил с Хендери.

-А-аз...

-Той беше с мен, Тейонги! Исках да ми помогне с изследванията на върколашката кръв и понеже нали преди с Хендери бяха близки, исках от него да ми сподели всичко, което знае за проучванията на брата на Джони. А за миризмата вината е моя, без да исках го улях с малко кръв.-обясни японеца и се сгуши в годеника си.-Недей се дръж толкова студено към братовчед си и също недей го подозирай! Той отдавна не е говорил с Хендери.

Тейонг погледна подозрително към момчето, което бе сгушено в него, след това към братовчед си.

-Надявам се, че Юта не ме лъжи и наистина си бил с него, Шяоджун. Знаеш, че не одобрявам да се виждаш с Хендери и не защото не искам да сте щастливи, а защото ако Джони ви види още веднъж заедно ще се опита да те убие.-тона му от сериознен и твърд се промени на мил и загрижен.-Искам единствено ти да си добре.

Това беше последното, което каза червенокосия и влезе в кабинета си, оставяйки Шяоджун заедно с годеника си. Японеца се обърна към по-малкия, изражението му твърдо и сериозно.

-Защо привличаш толкова голямо внимание?

-За-за какво говориш, хьонг? А-аз не привличам никакво внимание.

-О, така ли?-попита го скептично той.-Тогава къде беше преди малко? И преди да си ми казал, че си бил на разходка си го спести. Аз не съм някой от братовчедите ти и да се вържа на тези работи.