『Glentel』Johnten

#15

-Сиченг, ти защо си тук?-попита Джони, гледайки сериозно към магьосника.-Трябваше само И Тейонг да е тук.

-Как се очаква да не съм тук, когато помощника ми и двамата ми възлюбени са заловени от теб?!-извика ядосано китаеца и извади пръчката си.

-Нито Юта, нито Джехьон са ти някакви! Проумей го най-сетне!-развика му се червенокосия, при което УинУин го изгледа на кръв.

-Ти го проумей, те са само мой!

Останалите върколаци, заедно с Джони, ги наблюдаваха острани, не разбирайки какво точно се случваше. Тейонг и Сиченг от своя страна пък не спираха да се карат, което наистина започваше да нерви главния върколак. Той се приближи до тях ги изгледа ядосано, но изобщо не бе отразен.

-Вие двамата. Ако си мислите, че ще ви позволя да си...

-Мълвай, Джони!-извикаха му в един глас другите двама.

-Вие на кого си мислите, че крещите?!-развика се чернокосия и се трансформира във вълчата си форма, привличайки им вниманието.-Сега ще видите вие.

Той нападна червенокосия, при което атаката му бе избегната с лекота от вампира. Тейонг последва примера му и също атакува, но чернокосия успя да блокира атаката му. Двата се гледаха, а в очите им се виждаше яростта, която изпитваха.

-Ще те убия,И Тейонг! Теб, брат ти, годеника ти и всички вампири в града, а след това в целия свят!-Йонгхо отново направи опит за атака, който обаче този път беше блокиран. Тейонг държеше здраво дясната му ръка, не позволявайки му да го удари.

-Никога няма да ти позволява да убиеш нито мен, нито някой от семейство ми или пък някой вампир!-извика ядосано червенокосия.-Стига си замесвал личните ни спорове в съдбата на града или пък още по-малко в тази на света! Това, че ти имаш проблем с нас вампирите не означава, че трябва да бъдем убити!

-Копеле, вие вампирите нищо не знаете! Изобщо не разбирате какви чудовища сте!

-Вие, върколаците, сякаш сте по-добри от нас! И двете страни сме еднакви колкото и да не ти се вярва!

-Замълчи!

Джони използва свободната си ръка, за да го удари в лицето, при което той залитна,падайки на земята. Чернокосия тъкмо щеше да му нанесе още един удар, когато чу тих плач зад себе си. Веднага разбра кой плачеше. Толкова много му бе познат. Обърна се назад, срещайки насълзеното лице на съпруга си.