『Glentel』Johnten

#51

Джони влезе в стаята си, отваряйки вратата с крак, като я удари твърде силно, при което тя се откачи от пантите си. Сгромоляса се на пода пред него, издавайки силен шум. Това само го ядоса още повече и той извъртя очи изнервено.

Прескочи вратата и влезе навътре в стаята, започвайки да се оглежда наоколо. Смяташе да говори с Теил и да му обясни къде ще седи по време на наближаващата война. Искаше по-големият да бъде в безопасност, защото не знаеше какви решения ще вземе Тейонг. Вампирът сигурно би го изненадал с някоя внезапна атака и поради това той не искаше Теил да се окаже на бойното поле.

-Теил?-той смръщи вежди, когато не видя другото момче наоколо.-Теил!

Влезе по-навътре в стаята и отново започна да се оглежда, но все още не виждаше къде бе другото момче. Насочи се към банята и щом я стигна, почука по нея. Не получи никакъв отговор, което го притесни още повече. Отвори вратата леко, след което надникна вътре, но нито видя някой вътре, нито видя водата да е пусната.

Отдръпна се от вратата и тръгна към големият им гардероб. Побърза да разтвори вратите му и започна да оглежда вътре дали другия не се бе скрил вътре. Но все още не го намираше.

Видя се принуден да извади телефона си и да набере номера на по-големият. Зачака да му бъде вдигнато, докато слушаше досадната песничка на оператора си. Извъртя очи, когато разбра, че песничката започваше отначало. Не стига, че бе достатъчно притеснен да не се е случило нещо с Теил, а ами сега му се налагаше да слуша тази досадна песен.

-Хайде, Теил, вдигни.-започна да си мърмори той, докато хапеше  изнервено устната си.-Вдигни, вдигни...

-Кажи бе, Джони. Какво толкова има?-чу се гласа на по-големият от другата страна на слушалката.

-Къде, по дяволите, се намираш, Теил!?-извика Йонгхо вече не можеше да въздържа пристъпа си на гняв.-Знаеш ли от колко време те издирвам!?

-Какво си ми се развикал толкова!?-Теил също повиши тон, ядосвайки се от грубото му държание.-Исках да се разходя малко! Аз съм по-голям от теб и имам правото преспокойно да си се разхождам къде пожелая и когато пожелая!

-Поне предупреждавай някого, щом смяташ да излизаш! Знаеш ли колко много се притесних за теб!?-Джони удари силно по едната вратата на гардероба.-Много добре знаеш колко опасно е в момента да се разхождаш сам по улиците! Ами ако някой вампир те бе видял, а!? Знаеш ли колко рисковано е това да си сам!?