『Glentel』Johnten

#17

Кун зяпаше непознатото момче до него, което бе ужасно красиво. Толкова красиви скули, добре оформено тяло, мека копринена коса. Или с една дума-ангел. Несъзнателно сложи ръката си върху главата му, разрошвайки косата му.

Сиченг леко подскоци изненадан от действието на Кун. Той се обърна към него, гледайки го ядосано. Какъв, по дяволите, беше този и какво толкова искаше от него.

-Кой си ти и какво искаш, кретен? А и за какъв се взимаш, за да си позволяваш да ми разрошваш прекрасната коса!?-почти извика Уин.

-Потвърждавам. Наистина е много прекрасна.-Кун го погледна влюбено. Това момче беше наистина много красиво. Нямаше начин да се откаже от него.-Ти самия си очарователен. Случайно да си търсиш гадже? Защото аз съм свободен, а ти си просто уникален.

Щом чу това, по лицето на магьосника се появи червенина. Не знаеше кой е, не знаеше защо го казваше, но макар че бе наистина много поласкан нямаше да си го признае. Нямаше да му позволи да си мисли, че може да го има. Той бе единствено и само на Джехьон и Юта.

-Не знам кой си,но в никакъв случай няма да изляза дори на среща с теб, откачалко!-възкликна УинУин и се отдалечи от неговия сваляч, отивайки към розовокосия, който щом го забеляза го изгледа отегчено и извъртя очи.-Джехьони! Отърви ме от този неприятен човек, миличък!

Русокосия хвана Дже за ръката, гувшвайки се в него. Виждайки това Дойонг стисна едната си ръка в юмрук. Как си позволяваше Сиченг да докосва по този начин неговият Джехьон... Тоест със сигурност на Джехьон изобщо не му е приятно да бъде пипан от него.

-Сиченг, няма ли да престанеш да преследваш Юта и Джехьон? Вече става досадно.-каза Донс, при което Дже се усмихна леко.-Не ти ли писна да те гонят вече шест години? Не разбра ли, че не те искат?

Розовокоското не можеше вече да сдържи самодоволното си изражение. Той се усмихна и хвана ръката на Дойонг, тръгвайки на някъде, докато го дърпаше.

-Джехьон, какво правиш?!-извика изненадано чернокосия.-Пусни ме!

-Спокойно. Ще те върна след малко.-той облиза долната си устна.-Трябва да си поговорим с теб.

Двете момчета изчезнаха на някъде, оставяйки Тен, Кун и Сиченг сами. Кун продължаваше да зяпа магьосника влюбено,а Сиченг пък от своя страна искаше да му рязмаже физиономията и скоро щеше и да го направи. Много малко му оставаше да стане точно сега и да му удари един в глуповатата мутра.